Край пътя седял един старец и го наблюдавал. По едно време забелязал, че към него се приближават мъж и дете. Странникът се спрял и заповядал на детето да извади от запасите комат хляб и вода и да ги даде на стария.

– Какво правиш тук, старче? – попитал мъжът.

– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете ти е поверено да го възпитаваш, нали?

– Точно така – удивил се мъжът.

– Тази мъдрост тогава е за теб:

Ако искаш да посадиш за някого дърво, нека да е плодово.

Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-добрият ат.

Ако си наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителя му крилато.

– Как да го направя, като аз самият не мога да летя?

– А ти опитай! – казал старецът и си затворил очите.

***

Минали години.

Старецът си седял на същото място и гледал в небето.

Гледа: лети дете, а след него – учителят му.

Те се приближили, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.

– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал възпитаника си.

А старецът погледнал крилата на мъжа и рекъл:

– Мен повече ме радват твоите крила...

За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите.