Хайдушки чевермета, тържествени приеми, сватбарски трапези, помени, курбани, другарски вечери - колективната веселба с похапване е присъща на всички народи, по всички континенти и под всякакви режими.
Израелски и американски учени преди време са открили, че сбирките с изобилно ядене са наистина от памтивека. Най-старото известно угощение се е състояло преди около 12 000 г. край пещера в Галилея.
Най-малко 35 души от културата Натуф се събрали, най-вероятно на погребението на главната шаманка на племето. В нейна чест изяли 71 шипокраки костенурки и два диви бивола. Оглозганите черупки и кости били изсипани в гроба на покойната. Няма сведения за изпълнявани песни и танци, както и за употребата на алкохол.
Находката е първото сигурно доказателство, че „банкетите“ са не само много стари (предишният рекорд беше за пир отпреди 9500 години), но и че са започнали преди човечеството да се захване със земеделие.
Според учените, угощението се появява като ритуал за сплотяване на племето. С нарастването на населението такива мероприятия станали необходимост.
Народът на Натуф живял през период меджу 15 и 11,5 хиляди години преди нас. Това племе за първи път заживяло в целогодишно селище, без да мигрира сезонно по следите на дивеча, от който се изхранвало.
