Това преживяване може да бъде дезориентиращо и да ви накара да започнете да се съмнявате във вашите действия, възможности, решения. Ако му позволите, то може да разяде вашето самочувствие и да ви накара да повярвате в най-лошите неща за себе си.

Ако обаче подходите към случилото се по правилния начин, то може да ви донесе промяна, от която дори не осъзнавате, че се нуждаете. Нова посока, по която да тръгнете.

Този празничен сезон аз отделям доста време за размисли за промените в живота ми и за нещата, за които трябва да бъда благодарна. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за тези две ситуации, в които изгубих работата си.

Защо ли? Защото и в двата случая аз бях много, ама много по-щастлива в дните, след уволнението.

В случая с Club Med бях толкова облекчена от новината, че няма да работя повече за тази компания, че дори не попитах каква е причината за моето освобождаване. Единственият въпрос, който успях да задам тогава, беше дали може да ме изпратят в Ню Йорк, вместо да ме върнат в Сан Франциско.

От компанията изпълниха желанието ми и това даде начало на нов период от моя живот, фаза, за която бях повече от готова. Исках да се уча и да се развивам, да бъда изправяна пред сериозни предизвикателства и да използвам пълния потенциал на възможностите си. Освен че бе белязана от токсичната фирмена култура на компанията, работата ми в Club Med не можеше да бъде определена като „интелектуално стимулираща“. Бях напълно отегчена от това, което правех.

Ню Йорк е антипода на скуката. Животът в мегаполиса ме принуди да подхождам към работата по напълно непознати за мен начини и да разбера за себе си неща, за които дори не съм подозирала. За кратък период аз израснах професионално повече, отколкото за всички предходни години от моята кариера.