Ботевият дух днес не се крие в патетичните речи на 2 юни, а в тихия, ежедневен избор на хората с характер.
Патриотизмът в наши дни се промени коренно и вече не изисква саможертва на бойното поле, а гражданска съвест в мирно време. Оказва се, че това май е по-трудно.
Къде откриваме Ботевия дух днес?
В непримиримостта
Откриваме го в хората, които отказват да си затворят очите пред несправедливостта, корупцията и беззаконието.
В будната съвест
В лекарите, учителите и доброволците, които остават в България и променят средата около себе си, въпреки системата.
Във визионерството
В младите българи, които успяват по света, но инвестират времето, знанието и парите си обратно в родината. Особено напоследък имаме много поводи да бъдем горди с постиженията на българите в много сфери на живота, които прославят България.
В какво се изразява съвременният патриотизъм?
Лична отговорност
Да не хвърляш боклук на улицата, да си плащаш данъците и да гласуваш по съвест. Да не си затваряш очите пред несправедливостта. Да спазваш ограниченията на пътя. Да подадеш ръка на паднал човек. Да бъдеш добър, самокритичен и отговорен към делата и думите си.
Гражданско общество
Да защитаваш правата си и тези на слабите, вместо да чакаш „някой отгоре“ да оправи държавата. Ти си държавата. Всеки един от нас е държавата.
Опазване на паметта
Да познаваш историята си без излишен шовинизъм, а с разбиране на уроците от нея. Патриотизмът не е да размахваш знаменце на 3 март, а да пазиш традициите, да си отговорен към паметта на предците си, да уважаваш другите и да пазиш достойнството им.
Съзидание, а не мрънкане
Да спреш да критикуваш в социалните мрежи и да направиш нещо малко за входа, квартала или града си. Лесно е да се посочва с пръст, трудно е да направиш нещо.
Достойни наследници ли сме на Ботев?
Ботев завеща на България да опазим "свестните у нас", които ги "считат за луди". Днес често сме склонни да избираме удобството и позора на мълчанието пред риска да защитим истината. Наследихме Ботевия дух под формата на идеали, но сякаш ни липсва неговата решителност за действие. Достойни наследници сме само тогава, когато спрем да употребяваме името му за политически лозунги и започнем да живеем с неговата нетърпимост към робското мислене, фалш и лицемерие.
