"Надявах се досега шумът  да е преминал, но дебaтът за изместването на традиционните книги от електронните четци продължава да бушува. И по-точно, това дали договорите за издаване на книги за Киндъл, iPad и други електронни четци са прелюдия към окончателната смърт на книгите и книжарниците. Вестниците посветиха цели страници в културните си раздели на този въпрос. Спомням си един всекидневник, който отдели значително място за снимка на продавачите на стари книги по бреговете на Сена в Париж разтревожен, че те ще изчезнат. Разбира се, авторът на статията не е помислил върху това, че ако издателите наистина спрат да печатат книги, ще се роди един процъфтяващ пазар на винтидж издания и сергиите,  подобни на тези в Париж, ще възкръснат за нов живот. Това ще бъдат единствените места, където човек ще може да си намери книги от минали години."

В известен смисъл този дебат започна преди повече от 30 години с масовото навлизане и използване на персоналния компютър. Появата на електронния четец събуди нови опасения.

В крайна сметка, трябва да кажа, че със сценариста Жан-Клод Кариер се изморихме да даваме отговори на всички фаталистични коментари и миналата година публикувахме един дълъг разговор с провокативното заглавие „Това не е краят на книгата”.

Да подкрепяш идеята за бъдещето на книгата не означава да отричаш, че някои справочни произведения е по лесно да се съхраняват на таблет, или  че за някои далекогледи хора е по-лесно да четат вестника си на електронен носител с възможност да увеличат шрифта по техен избор, или че нашите деца могат да избегнат изкривяването на гръбначния стълб, ако не трябва да носят невъзможно тежки ученически чанти. Нито пък ще поддържам тезата, че хартиената версия на „Война и мир” като цяло е по-удобна за четене на плажа, отколкото електронната версия на романа (лично аз съм убеден, че е така, но вкусовете се различават и единствената ми надежда е, на онези с различния вкус да не им „падне батерията".)

В интерес на истината ние вече разполагаме с доказателство за това, че книгите имат дълъг живот под формата на томове, които са отпечатани преди 500 години и са все още в чудесно състояние, както и пергаменти, които се оцелели близо 2000 години. Като пример в обратната посока може да бъде отбелязано, че няма доказателства електронно устройство да да има такава жизненост.  В рамките на 30 години флопи дискетата беше изместена от по-миниатюрния твърд диск, който от своя страна беше изместен от компакт диска, а той на свой ред - от флаш паметта. Нито един модерен компютър днес не разполага с устройство, което може да чете от флопи дискета от 80-те години, тоест не знам дали това, което е записано на един диск ще издържи 25 години, да не говорим за 500. Най-добре е да запазим спомените си на хартия.

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.