Някои философи смятат, че идваме на този свят с дългове, които носим от минали животи.
Няма как да докажем нещо подобно, но вероятно мнозина от вас са имали чувството, че преживяват отново неща, които сякаш вече са се случили; че се срещат с някого за първи път, а имат чувството, че го познават цял живот; че носят нещо кармично като дълг, отговорност или белег.
Постоянно се налага да жертваме себе си, да дадем нещо повече, да изтърпим нещо друго. Това е, което не сме изплатили в миналите животи. Нещо, с което не сме успели да се справим. Това е изплащане на дълг.
Съществуват три вида кармичен дълг.
Дълг към друг човек.
Понякога животът ни среща с някого, който сякаш има нужда от нас и ние чувстваме нуждата да се грижим за него – грижим се да е добре, помагаме му с каквото можем. Дори преглъщаме лошия му характер или неблагодарността му, но продължаваме да му помагаме – все едно по какъв начин: дали с пари, време или енергия.
Понякога това се случва в една двойка; единият търпи другия и се грижи за него против собствените си интереси, въпреки че не изпитва чак толкова силна любов. Или пък на плещите ни лежи някой роднина, за когото трябва да се грижим. Щем-не щем, този кармичен дълг се изплаща.
Може би този човек, който по някакъв необясним начин в момента е като наш воденичен камък, ни е помогнал в миналия си живот или дори е се е пожертвал заради нас. Но ние не сме отвърнали на добротата с доброта, не сме оценили жертвата. И ето че сега плащаме сметките.
Дълг към обществото.
Непрекъснато сме принудени да решаваме чужди проблеми, да се борим за справедливост, да носим отговорност. Това изобщо не ни допада, но не можем да направим нищо по въпроса. Трябва да поемем отговорност и да участваме в обществените дела.
Другите хора ни приемат като отдушник - споделят проблемите си с нас, разчитат на нас, искат нещо от теб... И не можем да си стоим в сянка, да останем незабелязани. Някак постоянно се оказваме на топа на устата, където и да отидем – избират ни в комисии, назначават ни за отговорници, постоянно се очаква нещо от нас, участваме в различни инициативи, спасяваме животни, борим е за справедливост.
Най-вероятно в миналия си живот сме избягали от отговорност, отказали сме власт, която ни е била делегирана.
Дълг към себе си.
Може би имаме талант да се развиваме в определена област, но по някаква причина се налага да го пренебрегнем. Опитваме се да намерим своето място, но не се получава. Знаем много добре какво обичаме да правим и с какво искаме да се занимаваме. Вселената постоянно ни изпраща знаци и ни напомня, че не сме на своето място. Понякога желанията ни са странни, но изпълват цялото ни същество – натрапчива необходимост да осиновим дете, да заминем в далечна страна, да направим нещо друго странно и необичайно, но за което мислим постоянно.
Това се дължи на факта, че в миналия си живот сме пренебрегнали себе, не сме реализирали таланта си.
Ако някога успеем да изплатим кармичния си дълг, ще почувстваме огромно облекчение – сякаш камък ни е паднал от раменете. Всичко, което ни е измъчвало и ни е тежала, вече го няма. Тогава настъпва усещането за щастие – да живеем живота си така, както искаме; да не чувстваме необяснимо чувство на неудовлетвореност; да постигнем свободата да търсим щастието си.
Цветелина Велчева по материали от cluber.com
