Няма тийнейджър, който да не намира кусури във външния си вид.

Ниското момче, иска да е исполин и най-вече да има плочки и бицепси като на Роналдо. Момичетата искат да са с тяло на манекинки и с визия на филмовите звезди.

Почти всички тийнейджъри преминават през период на неудовлетвореност от външния си вид и това е нормално. Когато навлизат в пубертета, възприятието за тялото им се променя. А вниманието им се фиксира изцяло върху него – изучават го и го оценяват в детайли. И това често е придружено с упреци към себе си и желание за промени.

Оценката на тийнейджърите често е изкривена. Сякаш се гледат с парченце от огледалото на Снежната кралица.

Нормалният нос им изглежда огромен, ушите -  щръкнали, а незабележимата пъпка – цирей.

Няма сила, която да разубеди тийнейджъра. Проблемът не е в реалността, а в самовъзприятието,  обяснява детският психолог Катерина Демина.

Недоволството от външния вид не е свързано с това как човек се вижда, а с това как се чувства. Например, едно момиче може да се почувства непривлекателно, защото мислите му са депресивни: „Аз съм грозна и никой никога няма да ме обича“. Или защото в сънищата си вече се представя като привлекателна млада дама, но в огледалото все още вижда пъпчивото си носле. 

Как да помогнем?

1. Не правете никакви коментари за външния вид

Опитайте се да избягвате всякакви коментари по темата за външния вид: не само критични, но и одобрителни. И не само за дъщеря/сина си, но и въобще за хората наоколо.

С коментарите по този въпрос  родителите неизбежно наливат масло в огъня и фисксират вниманието на тийнейджъра върху проблема.

Освен това реакциите на свръхчувствителните подрастващи са непредсказуеми и понякога дори комплиментите могат да се възприемат враждебно – особено ако зад похвалата се крие критика („Е, най-накрая се облече като хората!“)

2. Не коментирайте дори собствения си външен вид.

Коментарът винаги е оценка и е лесно да бъде приет лично.

Начинът, по който майките възприемат и оценяват себе си, оказва особено влияние върху това как дъщерите приемат телата си. Например, ако майка често се оплаква от наднорменото тегло, дъщеря й може да разчете това като призив за действие („Това означава, че тя мисли, че съм дебела и трябва да отслабна“).

Ако обаче дъщеря ви директно попита какво мислите за външния й вид, трябва да отговорите. Възможно най-деликатно, без осъждане и без критични обобщения.

Ако нещо не ви харесва, кажете конкретно и кратко, без да влизате в подробности. Например, вместо да кажете: „Винаги боядисваш косата си в някакъв смешен цвят“, по-добре е да кажете: „Мисля, че твоят естествен нюанс ти подхожда повече“.

3. Обяснете какво се случва

Едно растящо момиче ще приеме недостатъците си по-лесно, ако разбере, че те са временни.

Обяснете на дъщеря си: „Човешкото тяло не е в състояние да расте във всички посоки едновременно. Понякога краката или ръцете внезапно се издължавату  а ушите или носът растат непропорционално. Когато останалата част от тялото порасне, фигурата и лицето стават пропорционални - просто трябва да изчакаш малко.“

В същия дух може да обясните на момичето с какво са свързани нейните емоционални преживявания: „Трудно ти е, защото растеш и се променяш бързо. Разбирам, че в момента дори не искаш да се погледнеш в огледалото. Но ти не виждаш там себе си , а твоето вътрешно състояние. Скоро ще се промениш и отново и ще започнеш да се възприемаш по различен начин. Междувременно можем заедно да помислим какво може да подобрим. Искаш ли да идем на фризьор, който да предложи прическа, която визуално ще промени пропорциите на лицето ти." 

4. Обсъждайте идеи за красота

Потърсете помощ от компетентен специалист, който ще може не само да подобри ситуацията, но и да повиши самочувствието на вашия тийнейджър.

Важен нюанс: ако дъщеря ви не го поиска, не трябва да бързате да я водите при стилисти и дерватолози, нито при козметик.

За начало е достатъчно да й предложите помощта си.

Понякога шумното тийнейджърско страдание изисква внимание, а не конкретно действие. И дори ако проблемът обективно налага намеса, е важно тийнейджърът сам да стигне до това решение и да изживее новия си опит.

Продължава на страницата на Новите родители