За родители и учители тийнейджърът е бедствие - резки промени в настроението, неподчинение, вироглавство, първи опити с алкохол, секс, нежелана бременност, конфликти с околните, тормоз в социалните мрежи и все неща от този порядък.
Родителите въобще не си спомнят как са преживели своето юношество. А когато си спомнят, не могат да разберат защо са се държали така.
Ето защо е толкова важно вазрастните да разберат как тийнейджърите виждат света и защо се държат по начина, по който се държат.
Какво казва съвременната наука по този въпрос. Ето разсъжденията на Кармен Виехо и Ноеми Толедано Фернандес - психолози от Университета в Кордоба, Испания.
Спорни решения
Благодарение на изследванията в областта на невронауката стана по-ясно как тийнейджърите вземат решения.
Може би най-важното нещо, което трябва да знаем за това, е, че те трябва да решават проблеми в ситуация, в която мозъкът им все още се развива , не е готов и не всички негови области са напълно зрели. Така че не е изненадващо, че тийнейджърът често взема грешни решения.
Той постоянно се сблъсква със ситуации, в които трябва да реши какво да прави: да се съгласи или да откаже, когато му бъде предложено да опита нещо ново, дали да наруши установените в семейството правила.
Всички тези решения включват работата на две области на мозъка, които узряват по различно време.
Първата област е мезолимбичният тракт, който е отговорен, наред с други неща, за регулирането на системата за възнаграждение на мозъка.
Когато е активен този сноп от невронни връзки насърчава повторението на действия, които носят удоволствие, като например забавлението с приятели.
Активирането на мезолимбичния тракт се случва отчасти поради активното производство на хормони. Следователно, по време на пубертета, когато хормоните „танцуват“ , мезолимбичният тракт е много активен.
Втората област е префронталната кора.
Това е ключов регион на мозъка, отговорен за висшите нервни функции - включително потискането на импулсивното поведение, самоконтрола и предвиждането на последствията от действията.
По време на пубертета обаче префронталния кортекс все още узрява, така че тийнейджърът просто не е в състояние да контролира поведението си и да разбере до какво може да доведе то.
Този дисбаланс ни позволява да разберем защо той често взема спонтанни и необмислени решения.
Младежите имат хиперактивна система за търсене на удоволствие, съчетана с незряла система за самоконтрол. И тази „взривоопасна“ комбинация се превръща в основа за това, което възрастните наричат рисково поведение.
Нуждата да бъдат част от група
Невероятно важно е тийнейджърите да общуват с връстниците си.
Приятелите се превръщат в основна част от техния свят.
Въпреки че момчетата и момичетата не прекъсват отношенията със семейството, сега те търсят доверие, подкрепа и чувство за сигурност не от мама и татко, а от своите връстници.
Ето защо е толкова важно да бъдат приети в група - те са готови да направят всичко за това.
Сега поведението им се регулира от нормите, които са приети в групата
Те се опитват да действат и да се държат така, както мислят, че връстниците им очакват от тях.
Често момчетата и момичетата, попадайки под влиянието на група, напълно забравят за себе си.
Ролята на възрастните
Тийнейджърът не винаги е в конфликт с родителите си, особено ако те разбират какво се случва, и знаят как да се справят и държат в дадена ситуация.
Ето какво препоръчват експертите:
1. Отнасяйте се към грешките и рисковото поведение като към нормална част от израстването. Най-важното е детето да се учи и да взема поука от тях.
2. Спокойно и разбиращо обяснете последствията, до които рисковите експерименти могат да го доведат . Не забравяйте, че удоволствието от подобно поведение може напълно да замъгли оценката му както и рисковете и последиците.
3. Не забравяйте, че тийнейджърите се нуждаят не само от свободата да експериментират и да правят грешки, но и от ограничения. Въпреки че се стремят да бъдат независими, те все пак се нуждаят от грижите на мама и татко и на останалите възрастни около тях.
4. Тийнейджърите имат много различен мироглед от възрастните. Затова е много важно да разберете тяхната гледна точка, да приемете техните ценности и да не очаквате твърде много от тях.
Момчетата и момичетата имат нужда да бъдат изслушвани, чути и разбрани, докато се ориентират в тази тъмна гора, наречена юношество.
