В днешно време в домовете ни се наблюдава нещо много тъжно, което засяга най-ценното – децата ни. Ерготерапевтите повдигат отново този проблем. Нашите деца са в опустошително емоционално състояние! Ако говорите с учители и професионалисти, които работят в тази област през последните 15 години, ще чуете същото.
Научно доказано е, че мозъкът има способността да се пренастройва под влияние на средата. За съжаление, средата и методите на възпитание понякога пренастройват мозъците им в грешна посока.
Да, има и винаги е имало деца, които се раждат с увреждания и въпреки максималните усилия на родителите им да им осигурят балансирана среда и възпитание, тези деца продължават да изпитват затруднения. Тук обаче става дума за друго.
Затрудненията на тези деца до голяма степен са оформени от факторите на средата, които родителите, с най-добри намерения, осигуряват на децата си.
Днешните деца са лишени от основите на здравословното детство, като например:
Емоционално ангажирани родители
Ясно поставени граници и правила
Уважение пред авторитети
Отговорности
Балансирано хранене и адекватен сън
Движение и време на открито
Креативна игра, социално взаимодействие на живо, справяне със скуката
Вместо това на децата се предлага:
Дигитално разсеяни родители
Родители, които оставят децата да „управляват света“
Чувство за право на всичко, вместо чувство за отговорност
Недостатъчен сън и небалансирано хранене
Застоял начин на живот на закрито
Безкрайна стимулация, технологични детегледачки, незабавно удовлетворение и липса на скучни моменти
Как изобщо бихме могли да отгледаме здраво поколение при тези условия? Във възпитанието няма преки пътища и не можем да измамим човешката природа. Както виждаме, резултатите са опустошителни. Нашите деца плащат за загубата на балансираното детство със своето емоционално благополучие, кат растат неспокойни, агресивни и често – с психически затруднения.
Ако искаме децата ни да растат щастливи и здрави личности, трябва да се събудим и да се върнем към основите. Това все още е възможно.
Поставяйте граници и помнете, че вие сте РОДИТЕЛ на детето си, а не приятел. Казвайте НЕ! Повече изисквайте, вместо да давате.
Предлагайте на децата балансиран начин на живот, изпълнен с това, от което децата имат НУЖДА, а не само с това, което ИСКАТ. Не се страхувайте да казвате „Не!“ на децата си, ако това, което искат, не е това, от което се нуждаят.
Учете ги на отговорност и независимост. Не ги закриляйте предпазвайте постоянно от малките провали. Това ги тренира за уменията, необходими за преодоляване на по-големите предизвикателства в живота.
Не приготвяйте раницата на детето си, не я носете вие, не тичайте в училище всеки път щом си забрави кутията с обяда. Учете ги на уменията, вместо да правите всичко вместо тях.
Не се страхувайте да ги оставите да скучаят, тъй като скуката е времето, когато творчеството се пробужда.
Не се чувствайте отговорни да бъдете аниматори на детето си.
Не използвайте технологиите като лек срещу скуката. В никакъв случай!
Избягвайте използването на технологии по време на хранене, в коли, ресторанти, търговски центрове. Използвайте тези моменти като възможности да тренирате мозъка им да функционира в състояние на „скука“.
Общувайте с децата си.
Изключвайте телефоните си, докато децата си легнат, за да избегнете дигиталното разсейване.
Учете ги да се справят с разочарованието и гнева.
Учете ги на поздравяване, изчакване на ред, споделяне, емпатия, обноски на масата, умения за водене на разговор.
Усмихвайте се, прегръщайте, целувайте, гъделичкайте, четете, танцувайте, скачайте или пълзете с детето си. Най-обикновени неща, които е нямал нужда някой да казва на нашите родители, защото всичко това са го правели естествено. Сега сякаш имаме нужда някой да ни разтърси и да ни припомни най-важното.
Трябва да направим промени в живота на нашите децата, преди цяло едно поколение да бъде емоционално опустошено. Все още не е твърде късно, но скоро ще бъде.
Цветелина Велчева
