Ни най-малко не е изненадващо, че диагнозата телесно дисформично разстройство се поставя все по-често. Живеем в повърхностен свят, който симулира вредни идеали за красота, несъответстващи на действителността. Много млади хора намират, че са грозни, когато се оглеждат в огледалото без всякакъв филтър. Прави впечатление също, че дори деца между шест и осем години изразяват недоволство от фигурата си. Дистанцията между реалността и желания образ е огромна, защото те се оглеждат в огледалото на социалните мрежи и се сравняват с едно привидно съвършенство, което не съществува. Изопаченото възприятие за собственото тяло води до болезнени преживявания и все по-голямо отхвърляне на себе си със сериозни последици. Засегнатите от телесно дисморфично разстройство се стремят принудително към съвършенство и гледат на себе си извънредно критично. Стигат дотам, че виждат недостатъци там, където не съществуват, и вярват, че обитават тяло, което отблъсква не само нях, но и околните. Поведение на отрицание, принуди, страхове… Последствията са опустошителни. По един или друг начин съзнанието за собственото тяло се отразява пряко върху психичното здраве.
Под съзнание за собственото тяло разбираме онзи процес, чрез който мозъкът интегрира представата за тялото, за да изгради Аз-а. Възприятието за отделните части на тялото, т.нар. схема на тялото, създава усещането за личността, която сме. Това телесно-душевно възприятие се формира у детето след тригодишна възраст.
Тази концепция е по-важна, отколкото си мислим. От векове разглеждаме тялото и духа поотделно. Този дуализъм се корени в класическата теория на Рене Декарт (XVII век). Но ние знаем, че тялото и духът се повлияват взаимно и образуват единно цяло. Освен това трябва да имаме предвид, че отхвърлянето на собственото тяло възниква едва чрез общественото сравнение. Дигиталният свят представя перфектни тела благодарение на филтрите, фотошопа и т.н. Изследване на няколко европейски университета показва, че все по-млади и по-млади хора страдат от т.нар синдром на изкривеното огледало. Деца и юноши между 10 и 19 години мразят телата си и проявяват 71,5% ниво на психична коморбидност със самонаранявания и опити за самоубийство. Съзнанието за собственото тяло често поставя началото на редица болезнени преживявания. В човешкия мозък то е закотвено чрез три основни елемента, които обясняват психопатологията на много хранителни нарушения и телесни дисформични разстройства.
Съзнанието за собственото тяло е породено от вътрешните ни усещания (интероцепция или възприятие за вътрешния свят). Изследвания на Университета Рен, Франция, показват например, че хора с анорексия или телесна дисморфия имат променени възприятия за физиологичния глад, засищането и изразяването на емоциите си. Мисловната нагласа и възгледите оказват голямо въздействие върху изграждането на здравословна, положителна представа за себе си (когнитивна оценка или мисли и убеждения). Най-голяма вреда на възприятието за собственото тяло нанасят някои външни влияния и определени начини на възпитание. Особено вредни са социални мрежи като TikTok или Instagram, които постоянно ни демонстрират несъществуващо съвършенство и разпространяват идеали за красота, неотговарящи на реалността. Отделянето на тялото от духа се определя като дисоциативност. Засегнатите се чувстват чужди в телата си и нямат контрол върху емоциите си. Така се развиват себеомраза, себепрезрение и страх, чието отражение е ужасяващо.
Вината и отговорността са всеобщи, защото живеем в общество, завладяно от тиранията на една невъзможна, изкуствена и нереална красота. Всички заедно трябва да положим усилия, за да предотвратим децата и младежите да развиват вредно съзнание за собственото си тяло, вследствие на което да страдат от сериозни заболявания.
