Както в сериала „Изгубени“, на този малък остров Великобритания живеят „изгубените“ и „другите“.
Изгубените са тук не винаги по свой избор и се борят предимно да оцелеят. Някои свикват, даже им харесва с времето. Други се връщат от там, от където са дошли. Трети стоят, защото няма къде да се върнат или там, където могат да се върнат е по-непоносимо и от Острова. Изгубените са изгубени по рождение, но не винаги приемат това. Дори да го направят нищо не променя статута им на изгубени.
Другите са на Острова от край време, те го притежават, командват и определят условията и правилата на играта. Те изцяло контролират изгубените, без изгубените винаги да осъзнават това. Някои го осъзнават, но няма нищо, което могат да направят. Изгубените не виждат другите, освен ако другите не искат. Волята на другите командва парада.
Този очерк е пътепис-докосване до света на другите.
Posh (пош) се превежда на български като „луксозен, елегантен, шик, първокласен“, но думата има много по-дълбоко значение. Пош е статус в обществото, който не се купува с пари. Пош са хората, които не се трудят за насъщния, но работят за разнообразие на ежедневието си (ако преценят, че им се прави); могат да изберат къде и кога да отидат на почивка, съобразявайки се единствено с желанието си; не гледат цените на стоките, които купуват, сменят мебелите и колите си когато им омръзнат цветовете, имат домашни любимци, които приличат на тях. Пош може (но не екслузивно) да е човек, който е роден аристократ, има специфичен акцент и използва определени думи в речта си, притежава значителна сума пари, има определено образование, има определен социален кръг, има жилище в западен Лондон, носи кашмирен пуловер наметнат като пелеринка на гърба и обува обувките си на босо. Ако искате да разширите познанията си за пош хората, вижте този малък списък с картинки тук.
Tatler е списанието на тези, които са пош. Този пътепис е пътуване в света на Татлър, в света на съвременните posh people, в света на аристокрацията. Повече ще ви показвам, по-малко ще ви разказвам.
Забелязала съм, че в българските списания рядко се цитира Татлър, а в гугъл на български има малко споменато за него. В допълнение получих запитвания за предишния си пост за Алтопр и снимките на лейди Кити Спенсър за Татлър, които ми показаха, че към съвременната аристократична английска тематика има голям интерес, а малко информация на български. Аз не принадлежа към тази английска прослойка, защото бивша съквартирантка на Цецко никога не може да бъде истински posh, но дългото ми пребиваване на Острова ми дава познания в областта, които вероятно ще са интересни за голяма част от вас.
Списанията на Острова излизат с корична дата един месец предварително. За това броя на Татлър, който купих, за да ви покажа, се продава от началото на март и е за месец април. Сега, когато в началото на април излезе майският брой, аз съм свободна да ви покажа подробно априлския брой, без да нарушавам авторските права на списанието. Априлският брой сега през април вече е изцяло прибран от рафтовете и се счита за остарял. Английски работи.
Списанието най-горе, дясно.
Тези, които имат замъци и огромни къщи в провинцията и искат всички да знят за тях – ги показват в Татлър, когато ги поканят и им дойде реда. Това е привилегия и повод за гордост.
Знаете от приказките, че има представяне на младите момичета в обществото, когато се замомеят. Дали има подобна практика жива и до днес? Заложете на Да. Това става на специален пролетен бал на кралицата. Къде могат да се видят най-добрите снимки на избранничките? Познахте. В Татлър.
