Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство на вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
 

Ето какво си мислех сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, защото само си забърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някои твои неща по пода.

На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше си лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и извика: „Довиждане , татко!". А аз се намръщих и отвърнах: „Какво си се прегърбил!"

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя, те видях да играеш на топчета, коленичих на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарвах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябваше сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си, сине, един баща да каже такова нещо!

Спомняш ли си, по-късно докато четях в библиотеката, ти влезе плахо, с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. „Какво искаш – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запазил в сърцето ти и която дори пренебрежението не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.