Втурнах се да го разпитвам как е и да го подкарвам към педиатър, но той ми подбутна стихосбирката на Райчо Ангелов „Колекция от меки минерали и души”, и възхитено отсече: „Ей тука го пише това, за корема”.
Облекчена, го оставих да се бори с храната. По същия нервен начин реагирах и когато чух от детската му уста „...с нож, забит в гърба”. Виждайки ужасения ми поглед, Томас ми връчи стихосбирка на Азиз Шакир и рече: „Тук го прочетох”.
Вдигнах рамене, посегнах примирено към рафта с поезия и му подадох „Уиски в тенекиена кутия” на Пейчо Кънев. Детето потъна в четене. С времето свикнах. Томас живее с майка, автор на шест романа със съмнителна стойност и с леля – поет и преводач, а вкъщи непрекъснато идват хора на словото. (Станислава Чуринскиене е журналистика и писателка, беше две години кореспондент на в."Преса" от евроинституциите в Брюксел, автор е на книгите „Second Life”, "Инцидент", "От Космоса с любов" и др. - бел. ред.)
Скоро след това, любимо занимание преди лягане ни стана писането на стихове. Докато заспива, той импровизира freestyle, а аз записвам, после той ги наизустява и (доста суетно) ги рецетира.
