В хода на нашата еволюция разказвачеството е било основният метод за предаване на информация между поколенията. Нещо повече - нашите мозъци са толкова добре настроени към наративите, че често ние си спомняме по-добре истории, отколкото факти.
Историите играят важна роля в оформянето на света, който създаваме за самите себе си. Нещо повече – изглежда те дори могат да определят ритъма на собствените ни сърца.
Предварително проучване, което разглежда какво точно се случва с телата ни, когато обръщаме внимание на тези истории, открива, че нашите сърца започват да бият в синхрон дори тогава, когато се намираме на километри един от друг.
„Съвсем естествено пулсът ви варира дори в случаите, когато просто си стоите на едно място и не правите нищо – може би просто слушате някаква история по радиото.
Но познайте, не сте сами!
Някой друг слуша същата история и вариациите на неговия сърдечен ритъм ще бъдат същите, като вашите“, пише биомедицинският инженер Лукас Пара, един от авторите на проучванто, в Twitter.
Защо?
„Смятаме, че това е така, тъй като вие трябва да сте готови да реагирате във всеки един момент. За тази цел трябва да знаете какво се случва около вас. С други думи – трябва да съзнавате какво се случва, макар и това да е само една история“.
Полин Перез, невроучен от Paris Brain Institute, и колегите ѝ наблюдават пулса на доброволци чрез електрокардиограма по време на поредица от експерименти.
В един от експериментите хората слушат едноминутен откъс от „20 000 левги под водата“ или няколко минути от инструктажни видеа. Учените установяват, че пулса на участниците се синхронизира. При това независимо къде се намират.
Инструктажните видеа показват, че този феномен не е обвързан с емоциите на хората (предишни проучвания смятаха, че е възможно, след като наблюдаваха тази синхронизация при хора, гледащи един и същи филм).
В случаите, когато учените разсейват участниците, като ги карат да броя наобратно или им пускат странични звуци, ефектът от синхронизацията, както и способността им да си припомнят историята, намаляват.
Запаметяването е свързано със съзнателното възприятие, което подсказва, че сърцата ни туптят в синхрон със съзнателната обработка на наратива от страна на съзнанието ни.
В последния си експеримент учените тестват това и върху 19 пациенти в безсъзнание (наред с 24 здрави доброволци). При по-голямата част не се наблюдава подобна синхронизация. Пулсът при двама от пациентите обаче се синхронизира и съвсем очаквано – впоследствие един от тях се събужда.
„Тези резултати подсказват, че синхронизираните сърдечни ритми на пациентите могат да носят прогнозна информация със специфичен акцент върху съзнателната вербална обработка", пишат учените.
Изследването е публикувано в Cell Reports.
Източник: Science Alert
