Астрид Линдгрен е не само талантлива писателка, но и истински борец за справедливост. През 1970 г. физическото наказание е част от възпитанието на децата. Но Линдгрен е твърдо убедена, че то е вредно за психическото им развитие.

По време на церемония, в която получава престижната Награда за мир в Германия, тя говори за това как корените агресията, която разрушава света ни трябва да се търсят в най-ранните етапи от живота ни – в детските години. Детето, което получава първия си урок за насилието от родителите си, че порасне с убеждението, че всички проблеми могат да се решат с този метод.

Ето няколко откъса от речта на Линдгрен, благодарение на която Швеция става първата страна, която забранява физическото наказание.

„Откакто ние хората живеем на тази планета, животът ни е изпълнен с насилие и войни, а крехкият мир, който понякога съществува, е постоянно под заплаха. Не е ли време да се запитаме дали няма някакъв изначален недостатък в човешкото положение, който постоянно ни тласка към насилие? Всички желаем мир. Има ли някакъв начин за всички нас да се променим из основи, преди да е станало твърде късно?

Смятам, че сме длъжни да започнем от най-долу: от децата. Днешните деца един ден ще управляват тази планета, ако изобщо е останало нещо от нея. Спомням си колко шокирана бях когато в ранна възраст осъзнах, че хората, които управляват съдбата на нашите страни и на света като цяло не бяха богове с изключителни възможности и божествена проницателност. Те бяха хора, със същите човешки слабости, които имах и аз. Но те имаха власт и във всеки един момент можеха да вземат най-значимите решения въз основа на някоя прищявка, която ги е вдъхновила в този миг. Ако нещата се окажеха зле, войната можеше да избухне на базата на желанието за власт на едно лице или желанието за отмъщение, или суета, или алчност – и това изглежда е най-честата причина – прекомерната вяра в насилието като най-ефикасно средство във всяка ситуация. По същия начин, един добър и чувствителен човек понякога може да избегне катастрофа, като просто е добър и разумен и се въздържа от насилие.

Може да се направи един възможен извод: съдбата на света се решава от индивидуални личности. Така че защо всички те не са добри и разумни? Защо има толкова много хора, които искат само насилие и власт? Да не би злото да е вродено в някои хора? Не мога да повярвам в това и все още не мисля, че е така. Интелигентността и интелектуалните сили са вродени, но децата не се раждат като семена, които автоматично покълват и стават добри или лоши. Какво решава дали детето ще се превърне в топла, открита, доверчива личност със склонност към обществени чувства или закоравял, деструктивен вълк единак, са хората, които са го родили на този свят и които могат да го научат какво е любовта – или да не успеят. Човек учи само от хората, които обича.

Бих искала да кажа на всички, които протестират за по-строг подход и по-стегнати юзди, какво ми разказва веднъж една възрастна дама.