Сине,

Сякаш беше вчера, когато ти се напишкваше в ританките си в скута на мама… А днес ще говорим за любовта и секса. М-да... Да ти се сменят памперсите беше много по-лесно!

Но преди да обсъждаме секса, искам да ти говоря за брака. Въпреки че няма да изпитвам срам и да се притеснявам, ако в твоя живот тези две събития се случат точно в този ред. Бих могъл да се надявам, че първо ще е бракът и после сексът, но просто мисля, че разбирането за единствената достойна причина за брак ще внесе яснота във всички аспекти на живота ти. В това число и в секса.

Приятелю, ти ще поискаш да се ожениш – и причините за това ще бъдат абсолютно неправилни. Както беше с всички нас! По принцип най-разпространената причина и същевременно най-опасната е – ние се женим, защото мислим, че семейният живот ще ни донесе щастие. Но да сключиш брак, за да придобиеш щастие – това е верният начин да се разведеш.

На света съществуват прекрасни бракове. Но те са такива не заради стремежа към щастие, те са прекрасни, защото хората в тях търсят нещо съвсем друго. Съпружеството се преобразява, когато двамата разбират, че единствената цена на щастливия брак е всеки ден да се отказваш от своето его.

Егото е онази част от теб, която защитава сърцето. Ти си се родил с добро и прекрасно сърце и то винаги ще е с теб. Но когато бях твърде строг с теб, или когато приятелчетата ти се присмиваха за нещо в училище, ти си започнал да се съмняваш дали сърцето ти е толкова добро. Не се притеснявай, всички минаваме през това.

Твоят ум започва да изгражда стена около сърцето ти. Същото се случва и с нас. Представи си висок замък с ров около него – той ни пази от врагове, които могат да се покатерят по крепостната стена, да проникнат в сърцето и да го поразят. Слава на Бога, че я има тази стена! Та нали сърцето ти се нуждае от охрана, приятелю.

Отначало използваме тази стена само, за да предотвратим нежелана окупация. Но в един момент разбираме, че най-добрата отбрана е нападението. По цялата дължина на крепостната стена ние сме разположили различни оръжия и почваме да стреляме с тях напосоки. При някои тази стрелба е гневният изблик, при други – сплетните, осъждането, при трети – пристрастяването към алкохола и хазарта.

Една от любимите страни на моето его е да се преструва, като че ли всички извън моята крепост мислят и действат погрешно. Така мога да почувствам, че съм прав и благочестив, а всъщност съм жертва в плен на моите идеи и представи. Знам, че понякога съм стрелял и по теб, сине, за което моля да ми простиш.

Понякога нашите оръжия са ни необходими, за да оживеем. Но в повечето случаи изобщо не ни трябват.