Съществуват какви ли не теории за връзките, взаимоотношенията, любовта и т.н. Един от най-упоритите е, че мъжът прави предложение след определен брой срещи, години или съвместни почивки. Но в действителност всичко е много по-сложно от това. И в същото време - изненадващо просто.
1. Решението невинаги зависи от продължителността на запознанството
Мъжете не са калкулатори. Те не броят месеци и не чакат „идеалния момент“. За някои дори седмица общуване може да е достатъчна, за да осъзнае, че това е жената на живота му. Друг ще прекара пет години в една връзка, без да изпита събере смелост да предприеме следващата крачка.
2. Вътрешната нагласа играе решаваща роля
Много често предложението не се прави на „най-добрата жена в живота“, а на тази, с която мъжът се среща в подходящия момент. Когато той е готов за сериозни стъпки: емоционални, финансови, психологически. Тази, която среща в момента на своята зрялост, той оценява по различен начин. Дори ако преди това е бил със също толкова прекрасна жена, но тогава посто не е бил готов да я оцени.
3. Жената като съпруга не е образ, а чувство
Когато мъжът до жената се чувства уверен, вдъхновен, приет, автоматично започва да се привързва. Той е спокоен и може да бъде себе си. Той вижда в нея не само страст или красота, но и своето бъдеще. Това не е логика, а интуитивно усещане и си казва: „С нея искам да бъда и занапред“.
4. Някои жени не дават повод за предложение
Понякога една жена, без да го забелязва, излъчва самоувереност и нежелание за обвръзване. Тя се страхува да говори за брак, за да не го подплаши, или се съгласява на безкрайни компромиси. Мъжът приема тези сигнали така: „Тя не очаква нищо, така че няма нужда да бързам“. В резултат годините си минават в едни неясни отношения и младостта отлита.
5. Мъжът прави предложение, когато чувства, че е нужен
За него е важно да се чувства значим, силен, отговорен. Ако жената прави всичко сама, не се нуждае от помощ. Тя изглежда емоционално дистанцирана, а той не чувства своята роля. И следователно не се включва в „режима на грижа“. А именно грижата предизвиква решението на мъжа да остане на едно място, да създаде нещо трайно и значимо.
