Концепцията за семейната йерархия е един от основните закони, на които се подчинява семейният живот. Един от принципите на йерархията е, че в семейството родителите са отговорни за децата и имат цялата власт.

Триангулация

Триангулацията е емоционален процес между двама души, който има тенденцията да включва трето лице в отношенията. В едно разбито семейство, в което вътрешните граници са размити, родителите понякога могат да превърнат децата в свои емоционални партньори. Това е обърната йерархия, при която статутът на детето в семейството е равен на този на родителя.

Пример: "Дъщерята-приятелка". Майката общува с дъщеря си при равни условия, като партньори, като приятели, което води до психологически дискомфорт у детето, до смесване на ролите, до отслабване на силата на детето.

Обикновено силата на детето трябва да се насочи към обществото, да се използва за общуване с връстници, приятели и братя и сестри.

В случая, когато майката започне да споделя с дъщеря си какви лоши отношения има с баща ѝ, как те са в конфликт, споделя подозренията си за изневяра на баща ѝ, в душата на детето настъпва смут.

Когато майката се превърне в приятелка на дъщерята, авторитетът ѝ автоматично намалява. В резултат на това дъщерята неволно заема страната на бащата в емоционален план. Детето не иска да слуша такива неща, трудно му е да чува отрицателни работи за единия от родителите и се опитва да се дистанцира от майка си.

Същото важи и за случаите, в които единият родител има прекалено доверчиви и приятелски отношения със сина си.

Какво не трябва да знаят децата за вас

Когато засягаме темата за прекалената откровеност в общуването с децата, е необходимо веднага да посочим какво не бива да знаят те. Децата не трябва да знаят за лични интимни подробности и тайни на родителите. С други думи - "Вратата на съпружеската спалня трябва да е винаги заключена за децата". Да, те знаят, че тази врата е там, и с това целият въпрос се изчерпва.

Също така децата не трябва да знаят за предбрачните връзки, отношенията и влюбванията на родителите си. Като разказва на децата за тях, майката отнема властта на бащата и настройва децата срещу себе си.

Същото важи и за бащата, децата не трябва да знаят за неговата предбрачна връзка. Ако е имало брак и децата питат за него, може да им се разкаже в най-общ план, без да се навлиза в подробности. В противен случай рискувате да предизвикате тревога у децата и съмнения за стабилността на съюза на родителите.

Сега да се върнем към нарушенията на йерархията в семейната система.

Парентификация

Терминът парентификация идва от английската дума "parents" - родители. В буквален превод той означава, че децата функционално стават родители на майка си и баща си. Този вариант на обърната йерархия често се среща в случаите на алкохолизъм или злоупотреба с наркотици на единия или двамата родители.

Пример: Ако бащата е зависим и в семейството има син, той често иззема ролята както на бащата, така и на майката, която е съзависима. Родителите в такова семейство често са инфантилни, така че детето трябва да стане единственият възрастен и да отговаря за семейството, неговото съществуване и хомеостаза. То взема решения, отговаря за границите на семейството, като се старае да не бъдат нарушавани. Твърдите граници в този случай изглеждат по следния начин: никой не трябва да разбере, че бащата е наркоман, затова никой не може да бъде поканен на гости в дома, никой не може да споделя с когото и да било какво се случва в семейството. Такова дете по правило няма приятели, то води затворен живот на "възрастен". Това е една обърната йерархия, в която статусът на детето в семейството е по-висок от този на родителя.

Друг пример за парентификация: в случай на ранна смърт на майката дъщерята функционално я замества и вследствие на това престава да бъде дъщеря. Тя изпълнява много домакински задачи от ранна възраст, като се грижи за баща си и го подкрепя. След като никога не се е запознала напълно с ролята на дъщеря, израствайки, тя най-често се превръща във функционална майка на съпруга си.