От каква възраст можете да оставате детето само у дома – рано или късно този въпрос избухва пред всички родители. В живота има най-различни ситуации, например, наоколо няма баби и дядовци, нито гледачка, нито съседи, които да се притекат на помощ, когато на мама или татко се наложи спешно да излязат по работа.

Читатели с опит споделят своите преживелици и съвети, пише deti.mail.ru. Да се поучим от тях:

До шест години: изпитание за нервите на мама

Лильона:

За първи път ми се наложи да оставя дъщеря ми, когато тя се разболя. Беше на 10 месеца, имаше температура, а трябваше да заведа на училище голямото дете (тогава той беше тръгнал в първи клас). Докато се готвех да изляза, бебето заспа, а в съня си малките оздравяват, и аз със страх и риск на бегом заведох голямото.

Слава богу, нищо не се случи, и макар че сърцето ми отиде в петите, когато се прибрах моята красавица все още си спеше мирно в креватчето.

Андрю:

Няколко пъти оставях петгодишния си син за по един час. Той стоеше с телефон и му се обаждах на всеки 10 минути.

Детето си прекара страхотно, а моите нервни клетки няма да се възстановят.

Изрисувана зебра:

Бях принудена да оставя детето си на четири и половина години за три часа всяка вечер. Всичко премина добре. Когато стана на шест и започна да учи, вече можеше самостоятелно да изминава пътя от училище до вкъщи.

Дъщеря си започнах да оставям още по-рано – на три и половина години за по 30 минути сутрин. Тя се справяше отлично. Но един от съседите сигнализира в Социални грижи и се разрази голям проблем, въпреки че в Германия няма закон, в който да е написано от колко години децата могат да се оставят сами вкъщи – само препоръки от психолози и педагози.

ASFEYA ASFEYA

Буквално днес голямата ми дъщеря на пет години остана сама - тя има тежка ангина и спешно са ѝ нужни лекарства. Сложих малкия в слинга и бегом до аптеката. Пуснах на дъщеря ми любимата анимация и ѝ наредих да не се приближава до вратата, но за времето, през което отсъствах – 40 минути, просто се побърках. Ако не беше наложително, никога нямаше да постъпя така!

На шест години: подготовка за училище

Синът ми на 6 г. е оставал сам за кратко, докато ние с мъжа ми отидем до магазина, например. Постепенно увеличавахме времето, но детето стои с телефон. На седем, през лятото, преди да тръгне на училище, се наложи да го оставя за цял ден.

Връщах се само да приготвя обяда, но нямаше проблем – синът ми се разхождаше и играеше из къщи, четеше или си ходеха на гости един на друг с приятелчета.

Елена Горбулева:

Голямото дете отначало оставяхме само на 6 години. Подготвяхме го за училище и дотам и обратно той после ходеше сам. Разрешавахме му да прави всичко. Той обикновено гледаше телевизия или играеше на компютър. Можеше да си стопли яденето в микровълновата. Звънях, питах какво прави. Притеснявах се само първите два пъти, после престанах.

Mary N

Започнах да оставям детето ми само, когато навърши 6 години - за по половин-един час, ако трябваше да отида някъде без него. Започнахме с 15 минути, като обяснявах какво не бива да прави (под особена забрана у нас е качването на стол и после на шкаф), оставях му дистанционното, за да може да си пуска анимациите, а на неговата маса – вода и нещо вкусно, така че няма нужда да се катери навсякъде и да взема.

Той знае много отдавна за розетките, прозорците са винаги затворени и той не може да ги отваря. Но винаги, когато се налага да изляза, се вълнувам доста.

На седем години: развиваме самостоятелност

Алена мама 3D:

Започнахме да оставяме на седем години. Имаме прекрасни съседи, които се грижат за децата (все пак не ги молим много често), вратите са отворени и у тях, и у нас (живеем на един етаж едни срещу други на обща площадка). Но и телефонът е на линия.

Banana Returned:

На седем години, когато стана първолак. Отначало, разбира се, беше притеснено, а сега напълно самостоятелно се храни, мие съдовете, изхвърля боклука и разхожда кучето през деня.

Продължава на страницата на Новите родители