Изпитвах едновременно радост и страх.
През първата бременност страховете ми идваха от липсата на какъвто и да е опит. Не знаех нищо за бебетата, нито какво да правя.
Сега, когато бях бременно с второто, бях подготвена. Знаех какво ме очаква.
И това беше дори по-страшно от незнанието първия път.
Първият път страховете ми бяха във всички посоки. Какво ще стане, ако с бебето нещо не е наред? Ако му открият някакво психично заболяване? Ако го похитят или убият?
Страхувах се от неща, които едва ли някой може да си въобрази.
С втората бременност имах един конкретен страх: "Отново ли няма да спя две години?". И още много други.
Питах се дали със съпруга ми ще се караме, ще спорим и допустимо ли е отново да прилагаме метода „нека пореве“.
Ще се окаже ли бракът ни отново под заплаха да се разпадне, защото аз постоянно съм нервна и уморена? Ще се вкарам ли пак в тежка депресия?
И може би най-сериозният въпрос : „Ще съжалявам ли един ден, че съм взела решение да родя второ дете?
Всичко се оказа много по-лесно. Имаше естествено трудни моменти, но те не бяха така ужасни, както очаквах.
Големият ми син обожава братчето си и винаги се радва, когато помага.
А малкият? Той е истинско чудо. Щастливо и усмихнато момченце.
Когато сутрин влизам в стаята (в 6 часа или дори по-късно), той ме посреща с усмивка и гукане. И всеки път си казвам: „Боже, това дете и истински подарък!“
И наистина ми провървя. Получих втори шанс истински да се насладя на майчинството. Естествено аз обожавам големия си син. Но първите две години от живота му наистина ни измъчиха. Сякаш тогава животът ми спря и се надявах всичко да приключи по-бързо.
С второто дете се наслаждавам на всяка минута. Радвам се на това, че се усмихва, наблюдавам как расти, как трупа умения и нови знания. Той така се радва на големия си батко. И, когато той се върне от училище, в къщи настава истински купон. Това е най-любимото ми време от деня.
Не мога да кажа, че съм оптимистка, но малкият ми син ми помогна и промени отношението ми към живота. Със съпруга ми се превърнахме в съвсем различен тип родители. Няма да крия, че понякога ми се налага да вземам антидепресанти, но се научих да релаксирам. И с второто дете всичко се оказа по-просто в сравнение с първото.
Да, не е лесно да се гледат две деца, на за нас този опит се оказа особено нужен и полезен.
Да имам второ дете – това е най-доброто решение в живота, което съм вземала.
