Родителите винаги твърдят, че еднакво обичат децата си. Но това далеч не винаги е така. Трудно е да измамите и детето: то знае със сигурност, че братчето или сестра му получават повече внимание. Или пък, че по-малкото е любимец на мама.
Защо се случва това и какво да правим, обяснява психологът Катя Катаева.
Когато семейството има повече деца, винаги има едно, с което мама общува повече и по-лесно. Или пък чувства по-специална връзка. Като родители понякога подсъзнателно отделяме едно от децата. И има много причини за това.
- Едно дете създава много проблеми – твърдоглаво е, упорито, своенравно. Друго е спокойно и послушно. Не изпива всички сили от майката, позволява ѝ да се чувства компетентен и добър родител. Или просто едното спи нощем, докато другото не спи.
- Едно от децата е по-близко по характер и темперамент до мама или татко. То е активно, а те и двамата са да кажем бързи и експлозивни. И намират заедно поле за изява. А другото е бавно, замислено и съзерцателно.. Те по-трудно усещат контакт с него.
- Понякога детето се ражда във време, когато родителите не са твърде готови за това. Те са имали материални затруднения, криза в брака, или пък е трябвало да се стабилизират в кариерата си. А другото дете е родено по различно време, когато семейството наистина е било спокойно и настроено за родителство.
- Мама обича сина си повече, но ѝ е трудно да се разбира с дъщеря си, защото тя е ... дъщеря, представител на същия пол. Мама може да има трудности да приеме женска роля, може да е недоволна от себе си като жена. И това недоволство, често подсъзнателно, се пренася върху дъщерята.
Или пък тя вижда в сина си идеален партньор, когото не е срещала сред възрастните мъже. Запомнете този мем: „Не можеш да намериш идеалния мъж, но можеш да го родиш“. И тази жена просто ще си го измисли.
- В едно от децата мама или татко виждат по-успешна версия на себе си – то реализира това, което родителят не е успял.
- По-малкото дете получава повече внимание и обич поради възрастта. Голямото пък може вече да се чувства в неравностойно положение. Колкото повече по-голямото се бунтува срещу това, обиждайки и тормозейки по-малкото, толкова повече родителите се ядосват и го обвиняват.
Снимка: Getty Images
„Нехаресването“ има обратен ефект върху детето в бъдеще
Всичко това са разбираеми човешки чувства и ситуации. Те не правят родителя чудовище. Те го правят просто човек – несъвършен, като всички нас.
Въпреки това, когато родителите предпочитат едното дете пред другото, децата, разбира се, са много разстроени. Това се отразява на тяхното самочувствие. Създава вътрешен конфликт, който в зряла възраст ще се прояви в остро съперничество в работата или личния живот. Често резултатът може да бъде изборът на не най-достоен партньор и болезнена ревност.
„Когато една жена ми каже, че реагира остро, ако съпругът ѝ каже нещо добро за служителите си и в същото време не подозира, че ѝ изневерява, преди всичко искам да знам как е минало детството ѝ. Дали е имало съперничество с брат ѝ или сестра ѝ , в което тя е загубила“, обяснява психоложката.
Когато човек възприема повишението в службата на колегата си като голям личен провал, го питам с кого е израснал и как са били разпределени ролите между братята и сестрите. Кой е бил „майчина радост“, кой – „главоболие“ или разочарование.
Какво се случва с любимците
„Любимото дете“ има своите трудности. То може да почувства тежкото бреме на ролята на „правилното, на идеално“ дете – да носи отговорност за настроението на родителите си, да чувства необходимост да им угоди с поведението или постиженията си. Като правило, то изпитва трудности и с раздялата с тях.
Друго следствие от това е, че отношенията между братя и сестри в зряла възраст могат да бъдат хладни или противоречиви. Усещането за несправедливост ще продължи. А ние определено не искаме това за нашите деца.
Ако семейството е единно и има разбирателство, обикновено обръщаме повече внимание на едно дете, след това на друго. Откликваме повече на този, който в момнта има нужда: болен е, тръгва на училище за първи път, преживява раздяла с приятел ...
Как да „поправим“ отношенията
1. Развивайте връзката си с другото дете. Направете съзнателно усилие. Връзката укрепва и се задълбочава в моменти на емоционална близост и споделени емоции. Разходка, игра, гледане на филм - всяка дейност, в която сте включени и отговаряте на въпросите и споделяте емоциите на детето, ще свърши работа.
2. Фокусирайте се върху силните страни на детето. Отбележете ги и насочете вниманието му към тях. „Това, в което си наистина добър, е да измисляш различен дизайн. Щом ти хрумна да направиш такава кола, значи си добър в това?“
3. Говорете му колко го обичате. Когато детето заспи, седнете на леглото му, погледнете го, погалете го по главата и кажете: „Ти си моето любимо, скъпо дете. Обичам те толкова много".
4. Всичко това ще помогне за формирането на специална връзка с всяко от децата. Приемете всяко такова каквото е.
А това означава да дадете на всяко най-важното – внимание и обич, което ще му позволи да преодолее трудностите в зряла възраст, да се вдигне, ако падне и да изгради взаимоотношения с околните.
Мона Василева / Новите родители
