Изследване на британски учени на емоционалното въздействие на раздялата на родителите върху децата разкрива, че най-голям риск от последици като лошо поведение и неподчинение има през късното детство и ранното юношество. Тогава децата са достатъчно големи, за да разбират какво става, но и все още не са достатъчно зрели, за да погледнат обективно на случващото се. Затова е възможно детето да започне да се „сърди“, да си внушава, че родителите му не го обичат, че то е виновно за раздялата им, възможно е и да се настрои срещу един от двамата. В тийнейджърска възраст децата са особено чувствителни и впечатлителни. Хормоните бушуват, те самите се опитват да разберат кои са, да намерят своето място под слънцето, склонни са да отричат всичко, да се бунтуват и т.н. В тази възраст е много трудно да пробиеш стената, която децата често издигат пред себе си, още по-трудно пък е да обясниш причината, поради която родителите им не могат да живеят повече заедно. От това решение следват големи промени, които неминуемо засягат и децата. Не е рядкост да се чуят фрази като: „Мразя ви!“, „Мислите само за себе си!“, „Интересувате ли се изобщо аз как се чувствам?!“, „Защо изобщо сте се оженили, като не можете да се понасяте?“, „Защо сте правили деца, като не можете да бъдете семейство?“ и прочие болезнени и силно емоционални реакции, които не са плод на разум със сигурност, а на съвсем естествените чувства на болка и безпомощност, които едно дете на възраст между 8-15 години изразява най-често чрез гнева си. Затова е препоръчително да се опитате да запазите отношенията си, ако това е възможно, в този най-труден за детето период.

Учени от Лондонския университетски колеж изследвали 6000 деца, родени във Великобритания в началото на този век. Те установили, че тези, чиито родители са се разделили, когато те са били на възраст между 7 и 14-15 години, значително по-често са имали емоционални и поведенчески проблеми във времето в сравнение с децата, чиито родители са останали заедно. Докато видима разлика при децата на възраст от 3 до 7 години няма. Това отново потвърждава становището, че малките деца приемат с много по-голяма лекота промените, много по-лесно се адаптират и много по-рядко са склонни да се сърдят на родителите си.

Разводът се отразява по-тежко на големите, отколкото на малките деца, защото те са по-чувствителни социално и по-добре долавят динамиката на лошите отношения, убедени са учените. Проблемите се дължат и на това, че големите деца реагират повече на смяната на училището и средата, тоест са съвсем пряко засегнати от решението на родителите си е често ги обвиняват, че са им „провалили живота“.

И все пак, ако отношенията на двамата са стигнали до фаза, в която дори сутрешният поздрав става повод за скандал, е време да помислите за раздяла, защото нищо не е толкова вредно за едно дете, колкото това да става свидетел на ежедневни скандали.

Адаптация: Цветелина Велчева