Командваме и нареждаме: „направи“, „ела“, „остави“, „не пипай!“, а, когато детето не се подчини, следват наказания. 

Ние сме възпитавани така. Пренасяме този модел и върху децата и внуците.

Тази тактика е присъща на дресировката, не на възпитанието, обяснява психологът Александър Копитко и разказва какви са рисковете.

Възпитанието изисква родителите да се отнасят с уважение и огромно търпение към детето. Когато направи беля, да не крещят, да не заплашват, нито да наказват. А да седнат спокойно да направят разбор на постъпката. 

Ако по някаква причина детето повтори неприемливото поведение, родителите отново и отново  да му обясняват ситуацията, докато то не разбере къде е сгрешило и защо не е право.

При този подход, дори „трудните“ деца разбират какво е „добро“ и какво „лошо“. И не само разбират, но и започват да анализират своите действия и в бъдеще подхождат по-осъзнато. 

Докато, ако майката вика, кара се и наказва, а детето не разбира причината, ефект няма. Постепенно то усвоява грешен модел: „Мама се ядосва, вика, значи, аз не съм прав. А щом не съм прав, ще бъда наказан!“ 

Детето обаче не разбира защо, нито какви са мотивите за това и никой не му ги обяснява. То се учи да се подчинява, да изпълнява команди, дадени от по-силния – от възрастния, който разполага с власт.

Друга ситуация: На двора има разпра. Детето се прибира в къщи и разказва случката. В единия случай родителите го навикват, че се сбило с момчетата, без да се задълбочават. 
В другия – питат какво точно се е случило.

Детето разказва, че се е застъпило за момиче. Това е настроило останалите и се е стигнало до разпра. Тогава баща му го хвали, че се е дължал като джентълмен и го праща обратно на двора, за да намерят алтернативни начини да се разберат.

В този случай детето ще разбере, че първо трябва да се опита да се договори и да потърси помощ от възрастните. И този урок може да бъде лесно усвоен и да е полезен за цял живот. 

Ако лепнете на детето директно етикет „виновен“, без да се интересувате от конкретната постъпка, ще го отблъснете, обяснява психологът.

За него това ще обида. То няма да извлече никаква поука. Напротив. Следващия път ще се опита да направи така, че „родителите му да не научат“, за да не му се карат. И ще търси начин да се измъкне, да избяга от отговорност или да излъже . За него светът няма да е безопасно място, щом родителите не го подкрепят, не му вярват, не разбират и въобще не се интересуват кой е виновен и кой - прав. А това е тъжно.

„Дресираният“ човек не разбира от друг език. От детството си той е научил този модел: „Ако ти викат, се подчинявай!“

И по-късно пренасят този модел и в своето семейство. А това значи, че мултиплицират неразбиране, неприемане и нелюбов.

Мона Василева / Новите родители