Да живееш с контролиращ или злоупотребяващ с емоциите ти партньор е объркващо и изтощително, пише Мениджър Нюз.
Най-често този тип хора се отличават с това, че ни обвиняват за неща, за които нямаме вина или които изобщо не сме извършвали, посочва Лиса Арънсън Фонтес - психолог изследовател на Университета на Масачузетс и автор на книгата, издадена в Щатите, "Невидимите окови: Как да преодолеем принудителния контрол в личната си връзка".
Тя разказва пред Business Insider за често срещан вид злоупотреба във връзката с партньора, наречена от нея "смяна на перспективата и приоритетите" (perspecticidе).
В този случай има контролиращ и контролиран партньор. Резултатът е, че вторият става изолиран от света, от приятелите си, от семейството си, в опит постоянно да поддържа първия щастлив.
Начинът, по който жертвата вижда света, се променя напълно, най-вече, защото може да е опасно за контролиращия партньор тя да осъзнае истината. Довежда се до състояние, при което пострадалият става "неспособен да знае това, с което е бил наясно преди връзката".
Този тип влияние е известен на психологическата литература от методиката на "промиване на мозъците" на военните затворници. Също така е бил прилаган на хора, които да повярват в култове и религиозни течения.
"При връзка със злоупотреба или контрол, с времето доминиращият партньор променя начина, по който жертвата мисли", коментира Фонтес.
"Злоупотребяващият определя какво е любов. Той дефинира какво е подходящо да се наблюдава и контролира в партньора. Той определя какво "не е наред" с жертвата и какво тя има нужда да направи, за да се промени". С времето жертвата, или оцеляващият, губи чувството си за свои собствени идеи, цели и мисли - забравя ги. Вместо това тя или той започва да мисли само за целите, идеите и мислите на доминиращия партньор.
Чрез промяната на перспективата хората се отказват от собственото си мнение, религия, възгледи за приятели, житейски цели. И не става въпрос за естественото взаимовлияние, което се появява при всяка интимна връзка.
Става дума за влияние, което е много по-престъпно, манипулативно и едностранно.
В капана на насилника се попада най-често чрез привързване - той редува мило и обичащо поведение с периоди на обвинителни, потискащи коментари и обиди, които понижават самочувствието.
Така жертвата става травмиращо-свързана с него, като започва постоянно да се опитва да го прави щастлив и вярва, че заслужава да бъде наказвана, ако не го прави. Тя става затворник на собствения си живот.
Понякога контролиращите партньори прекъсват достъпа до ресурси като пари и транспорт, практически възпрепятствайки движението.
Авторката се надява, че с книгата си и хвърлянето на повече светлина върху този вид злоупотреба от най-близкия, ще помогне на хора, попаднали в такива ситуации, да потърсят помощ.
