Един стар цар един ден се събудил, осъзнавайки по-ясно от всякога, че и неговият край ще дойде и че няма наследник, който да заеме мястото му. Решил, че трябва да осинови момче, но то да бъде изключително във всяко отношение. Огледал първо съветниците и роднините си, но сред тях не открил достойни. Затова обявил състезание за всички момчета в царството. На финала останали седем – те били равни по ум, сила и други качества, които царят търсел.
Царят им казал: „Давам ви една последна задача – който се справи най-добре с нея, ще бъде осиновеният ми син и наследник на моя престол.“ И продължил: „Това царство зависи единствено от земеделието, така че царят трябва да знае как да отглежда растения. Давам ви по седем семена. Вземете ги у дома. Засадете ги и ги подхранвайте в продължение на шест седмици. В края на шестте седмици ще видя кой най-добре се е справил. Той ще бъде моят син и наследник.“
Момчетата грабнали семената и се забързали към къщи. Всяко взело саксия, приготвило почвата и засяло семената. Цялото царство се вълнувало в очакване на следващия цар.
В една от къщите момчето и родителите му тъгували, защото ден след ден минавали, а семената не пониквали и не пониквали. Момчето не знаело какво може да се обърка, след като направило всичко, както си му е редът. Подбрало хубава почва, торяло и поливало в правилното време, дори се молело, но семената не пониквали.
Някои от приятелите му просто го посъветвали да отиде и да купи семена от пазара, които да засади. „В крайна сметка, житните семена са еднакви, не можеш да ги различиш едно от друго.“
Но родителите му винаги го учили да цени честността и му напомнили, че ако царят искал да засадят какви да е семена, щял да ги накара сами да изберат. „Ако вземеш нещо различно от това, което царят ти е дал, ще бъде нечестно. Може би не ни е писано да сме на престола. Ако е така, нека бъде, но ще знаеш, че не си измамил царя.“
Дошъл уречения ден и всяко от другите момчета донесло своите здрави, зелени посеви. Царят попитал всяко от тях: „Това ли излезе от семената, които ти дадох?“ – „Да, Ваше величество!“ – отвръщало всяко от момчетата. Накрая той стигнал до последното момче в редицата. То треперело. Страхувало се, че царят ще го накаже, задето е похабило семената. „Какво направи със семената, които ти дадох?“ – попитал царят. „Засадих ги и се грижих за тях усърдно, Ваше величество, но уви, те не поникнаха.“ – отвърнало момчето и навело глава от срам.
Тълпата надала недоволни викове. Но царят вдигнал ръце и призовал за тишина. Тогава обявил високо: „Народе, ето следващия ви цар.“ Тълпата недоумявала. Царят заел мястото си на трона с момчето до себе си и казал: „Дадох на всички момчета варени семена. Това изпитание не беше за отглеждане на посеви, а за изпитание за характер, изпитание за честност. Това беше най-важният тест. Царят трябва да има преди всичко едно качество – да бъде над нечестността. Само това момче премина изпитанието. Варените семена не могат да поникнат.“
Източник: Wisdom Commons
