Някои от приятелите му просто го посъветвали да отиде и да купи семена от пазара, които да засади. „В крайна сметка, житните семена са еднакви, не можеш да ги различиш едно от друго.“

Но родителите му винаги го учили да цени честността и му напомнили, че ако царят искал да засадят какви да е семена, щял да ги накара сами да изберат. „Ако вземеш нещо различно от това, което царят ти е дал, ще бъде нечестно. Може би не ни е писано да сме на престола. Ако е така, нека бъде, но ще знаеш, че не си измамил царя.“

Дошъл уречения ден и всяко от другите момчета донесло своите здрави, зелени посеви. Царят попитал всяко от тях: „Това ли излезе от семената, които ти дадох?“ – „Да, Ваше величество!“ – отвръщало всяко от момчетата. Накрая той стигнал до последното момче в редицата. То треперело. Страхувало се, че царят ще го накаже, задето е похабило семената. „Какво направи със семената, които ти дадох?“ – попитал царят. „Засадих ги и се грижих за тях усърдно, Ваше величество, но уви, те не поникнаха.“ – отвърнало момчето и навело глава от срам.

Тълпата надала недоволни викове. Но царят вдигнал ръце и призовал за тишина. Тогава обявил високо: „Народе, ето следващият ви цар.“ Тълпата недоумявала. Царят заел мястото си на трона с момчето до себе си и казал: „Дадох на всички момчета варени семена. Това изпитание не беше за отглеждане на посеви, а за изпитание за характер, изпитание за честност. Това беше най-важният тест. Царят трябва да има преди всичко едно качество – да бъде над нечестността. Само това момче премина изпитанието. Варените семена не могат да поникнат.“

Източник: Wisdom Commons