Един стар цар един ден се събудил, осъзнавайки по-ясно от всякога, че и неговият край ще дойде и че няма наследник, който да заеме мястото му. Решил, че трябва да осинови момче, но то да бъде изключително във всяко отношение. Огледал първо съветниците и роднините си, но сред тях не открил достойни. Затова обявил състезание за всички момчета в царството. На финала останали седем – те били равни по ум, сила и други качества, които царят търсел.

Царят им казал: „Давам ви една последна задача – който се справи най-добре с нея, ще бъде осиновеният ми син и наследник на моя престол.“ И продължил: „Това царство зависи единствено от земеделието, така че царят трябва да знае как да отглежда растения. Давам ви по седем семена. Вземете ги у дома. Засадете ги и ги подхранвайте в продължение на шест седмици. В края на шестте седмици ще видя кой най-добре се е справил. Той ще бъде моят син и наследник.“

Момчетата грабнали семената и се забързали към къщи. Всяко взело саксия, приготвило почвата и засяло семената. Цялото царство се вълнувало в очакване на следващия цар.

В една от къщите момчето и родителите му тъгували, защото ден след ден минавали, а семената не пониквали и не пониквали. Момчето не знаело какво може да се обърка, след като направило всичко, както си му е редът. Подбрало хубава почва, торяло и поливало в правилното време, дори се молело, но семената не пониквали.