Една млада жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на дома й на пейката да седят трима старци. Преди да влезе обаче, рекла:

- Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно и да си отпочинете?

А единият от старците казал:

- Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.

Тя, разбира се, попитала защо, а той отвърнал:

- Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш кой от нас да влезе.

Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си кого да поканят. Най-големият син казал:

- Щом е така, нека да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни...

- Нека да поканим щастието - казал по-малкият син, - имаме голяма нужда от него.

А най-малката дъщеря отвърнала:

- Мамо, да поканим любовта.

Майката не могла да откаже на най-малката си рожба, излязла и поканила любовта.

Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената учудено попитала:

- Ама нали само единият от вас можеше да влезе?

Тогава Любовта отговорила:

- Жено, там, където има любов, има и щастие, и богатство.