„Но къде ще я скрием?” - попитал друг бог.

„Дайте да я скрием на върха на най-високата планина на Земята”, - предложил някой.

„Не, така не бива,  - поклатил глава Бог. – Хората са много изобретателни. Те ще намерят начин да се изкачат на върха на планината и да намерят тайната.”

„А защо тогава да не я скрием на дъното на океана? Те никога няма да успеят да стигнат до там.”,  - казал трети.

„Ще успеят, - въздъхнал Бог.  – Рано или късно ще изобретят подводни лодки. Дъното на океана не е най-надеждното място.”

„Измислих – казал четвърти. – Да скрием щастието в космоса.  Там вече няма как да стигне човекът!”

„Но те могат да изобретят космически кораби и да полетят в космоса – възразил Бог. - Вашите предложения не решават проблем. И все пак, трябва да има място, където да можем да скрием тайната на щастието!”

„Знам такова място.”,  - обадил се нежен глас.

Огледал се Бог и видял млад ангел. „Е, уважаеми, - казал Бог, -да чуем и теб, къде можем да скрием тайната на щастието?”

„Скрийте я дълбоко в човешкото сърце. Хората никога не поглеждат там.”

Бог се усмихнал с облекчение, че най-сетне било намерено правилното решение и така и направил. И оттогава тайната на вечното щастие си стои скрита дълбоко в човешкото сърце.