Притча за тайната на вечното щастие
„Но къде ще я скрием?” - попитал друг бог.
„Дайте да я скрием на върха на най-високата планина на Земята”, - предложил някой.
„Не, така не бива, - поклатил глава Бог. – Хората са много изобретателни. Те ще намерят начин да се изкачат на върха на планината и да намерят тайната.”
„А защо тогава да не я скрием на дъното на океана? Те никога няма да успеят да стигнат до там.”, - казал трети.
„Ще успеят, - въздъхнал Бог. – Рано или късно ще изобретят подводни лодки. Дъното на океана не е най-надеждното място.”
„Измислих – казал четвърти. – Да скрием щастието в космоса. Там вече няма как да стигне човекът!”
„Но те могат да изобретят космически кораби и да полетят в космоса – възразил Бог. - Вашите предложения не решават проблем. И все пак, трябва да има място, където да можем да скрием тайната на щастието!”
„Знам такова място.”, - обадил се нежен глас.
Огледал се Бог и видял млад ангел. „Е, уважаеми, - казал Бог, -да чуем и теб, къде можем да скрием тайната на щастието?”
„Скрийте я дълбоко в човешкото сърце. Хората никога не поглеждат там.”
Бог се усмихнал с облекчение, че най-сетне било намерено правилното решение и така и направил. И оттогава тайната на вечното щастие си стои скрита дълбоко в човешкото сърце.