В началото Бог създаде Вселената и всички хора. И те съзнавали своето единство с Бог и се обичали един друг. Това била тайната на живота. И понеже Бог обичал всички еднакво, решил да сподели с тях този велик дар. А след това седнал и започнал да наблюдава хода на живота с всичките му драми и комедии.
Но, наблюдавайки хората, Бог разбрал, че нещо не е както трябва. Когато хората се сблъсквали с проблеми, когато настъпвали сложни времена, те казвали: „Това е ужасно? Защо трябва да сме длъжни да преминаваме през такива изпитания? Ние сме единни с Бог, но ще приемем друга форма и ще се отделим от него.” И така и станало. Един след друг, хората си спомнили своето „Аз” и престанали да искат да живеят в единство с бога.
Бог се разтревожил от това положение. Цел на създадените от него същества трябвало да бъде тяхното израстване и развитие, те не трябвало да се предават при най-малката трудност. Затово събрал съвета на боговете.
„След дълги размисли, реших, че трябва да скрием от тези същества тайната на живота, тайната на щастието. Само, когато тя изчезне, те ще се сетят за нея и ще осъзнаят, че не искат да живеят земния живот.”, казал той.
