Сприятелили се Човекът и Мечтата.
— Хайде да догоним Синята Птица - казала Мечтата.
— Хайде! - съгласил се възторжено Човекът.
Но, докато тичали след Синята Птица, ненадейно се изправили на ръба на бездна. Човекът се изплашил.
— Ще падна… Връщам се обратно! — развикал се той.
Мечтата обаче се изправила пред него:
— Не мисли, че ще паднеш, мисли за Синята Птица!
— Но, аз ще полетя в пропастта…
— Дръж се за мен! – извикала Мечтата.
Понякога, докато трае едно мигване на очите човек трябва да реши: ще продължава ли да се отчайва, или ще се държи за мечтата и ще продължава да лети.
