Когато създавал цветята, Бог вложил в тях нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да пророни дума.
Бог я запитал: „Защо стоиш настрана и нищо не казваш?“ Тогава тя отвърнала: „Господи, сприхава съм по характер, а понякога и жиля. Дето намеря човек, мога да го ужиля. Като кацам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля.“
Бог й отговорил: „Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед.“
