Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:
- Добро утро, господине.
А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:
- Добро утро.
-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине - добави чучулигата.
-Да - отвърна орелът, - при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?
- Струва ми се, че сме от един род - промълви чучулигата.
Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:
- Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?
- Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.
Тогава орелът се разгневи и рече:
- Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.
Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата.
