– Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – питали Мишлето лелите и чичовците.

– Слон. – отвръщало Мишлето.

– Юнак! – възкликвали лелите и чичовците. – Ние си останахме мишки, но пред теб са отворени всички пътища, само се учи.

И Мишлето учело. Учело за отличен.

– Винаги трябва да се стремиш към нещо голямо и светло, – казвал на Мишлето учителят Кърт. – И слон ще станеш, всичко е пред теб.

Мишлето завършило училище и отишло на курс за слонове. Завършило и него и получило диплома за Голям слон.

Но като слон не го взели никъде, а като мишка не искало да работи.

– Не тъгувай, – казвали му лелите и чичовците, – още си млад и всичко е пред теб. И слон ще станеш. А ако не станеш, не е беда. Ние не сме слонове и пак ни е добре.

Минало време. Мишлето завистливо гледало щастливите мишки, които били просто мишки. И с нетърпение чакало най-накрая да стане слон.

– Всичко е пред мен, – само се успокоявало Мишлето. – Всичко все още е пред мен.

Веднъж срещнало Слон и го попитало:

– Как стана Голям слон?

– Аз съм се родил слон, – отвърнал Слонът.

– А за какво мечтаеше в детството?