Една притча за най-вярната спътница. Тя е до нас, накъдето и да поеме пътят ни. Следва ни неотлъчно. Дори и да я пренебрегваме, дори да не се грижим за нея, тя няма да ни изостави.

Живял някога един много богат човек. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, глезел я, постоянно й обръщал внимание, правел й комплименти, купувал й скъпи дрехи и подаръци, бил много грижлив към нея и й давал най-доброто. Гледал нищо да не й липсва.

Обичал много и третата си жена. Много се гордеел с нея. Постоянно я показвал на приятелите си, но и много я ревнувал. Страхът, че може да го напусне и да избяга с друг мъж, нерядко го обземал.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била най-добрата му приятелка. Имал й безгранично доверие, тъй като тя умеела да пази тайна, той й доверявал всичко. Когато имал проблеми или нещо много му тежало, той го споделял с нея и тя винаги му помагала да намери изход и от най-затруднената ситуация.

Първата му жена била негова вярна спътница. Грижела се за богатството му, движела всичките му дела и домакинството. Богаташът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него безгранична и силна любов, той едвам я забелязвал. Постоянно я пренебрегвал и омаловажавал нейните нужди и желания.

Един ден човекът се разболял. Ясно било, че краят му наближава. Мислел си за охолния живот, който водел, и си казал: „Сега имам до себе си четири съпруги. Обаче ако си отида сам от този свят, ще ми е толкова самотно!”

Извикал край себе си четвъртата съпруга. Попитал я:

– Теб обичах най-много от всички! Дарявах те с най-прекрасни дрехи и бях толкова нежен и грижовен към теб. Сега обаче умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен, за да продължим да сме заедно и след смъртта. Ще го направиш ли?

– Няма начин – отговорила четвъртата му жена. Без да обели нито дума повече, тя си тръгнала.

Човекът я гледал с насълзени очи как се отдалечава и горчилка се надигнала в душата му. Думите й го пронизали като кама в сърцето. Толкова много бил направил за нея!

Богаташът повикал край себе си третата си съпруга и я попитал:

– Обичах те през целия си земен път. Имам едно предсмъртно желание. Искам да ме последваш в отвъдното?

– Няма да го сторя! – отговорила тя. – Животът тук е толкова прекрасен и аз ще продължа да го живея. Когато ти умреш, аз ще се оженя за друг.

Човекът изтръпнал, болката от думите й го сковали. Но как? Как е възможно? Повикал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от теб, ти си била до мен! Сега имам най-голяма нужда от теб! Моля те, последвай ме и след смъртта!