Станислава Чуринскиене – специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина, разкрива истини и митове около нарушенията в най-ранна възраст – месец по месец от 0 до 3 г.
Всеки родител се надява, че неблагополучията в развитието ще подминат детето му и то успешно ще проходи, проговори, учи. Окуражаваме се един – друг с митове като „Няма непроговорило или непроходило дете“, „Една братовчедка проговорила на 4“ и какво ли още не.
А е важно да наблюдаваме развитието на децата ни с отворени очи, за да можем да реагираме в случай на тревожни сигнали. Обикновено, при достатъчно ранна и адекватна помощ, трудностите се разрешават.
Съществуват митове за детското развитие, които възпрепятстват навременната родителска реакция при проблеми.
Мит 1: „Децата се развиват различно, всяко със свой темп, не сравнявайте“.
В реалността има срокове, в които детето трябва да постигне определени неща – да седне, да ходи, да каже първите думички. При закъснения извън указаните норми, трябва да се търси експертно мнение.
Мит 2: „Детето ще израсте проблема, времето намества всичко“.
За жалост, практиката показва много малко случаи на спонтанно наваксване на закъсненията. В повечето случаи се налага целенасочена работа и грижи, за да постигнем изравняване на очакваното за възрастта развитие, защото всяко закъснение води след себе си друго закъснение.
