По следите на вярата: Библейските детективи

02 юли 2019 г., 09:27
2827

Shutterstock

Проверката е висша форма на доверие, казвал Йосиф Висарионович Сталин и пращал честитки на гражданите по куриерите на НКВД. Съмнението е грях, казвали римските папи и пратили на кладата брат Джордано Бруно, дръзнал да подложи на проверка каноните на Светата църква. Вярата е наука, казали обаче образованите джентълмени от 19. век и поръчали първата кирка, която се врязала в тялото на Светите земи, покрили сякаш за вечни времена тайните на книгата, очертала духовните пътища на западната цивилизация – Библията.

На 22 юни 1865 г. в Лондон е основана Фондацията

за изследване на Палестина (за познавачите – ФИП). Група изтъкнати британски археолози и свещеници обединяват знанията и влиянието си “с цел разследване на археологията, географията, нравите, обичаите и културата, геологията и естествената история на Светите земи”. Основателят на дружеството, архиепископът на Йорк Уилям Томпсън, очертава мисията му така: “Целта ни е само индуктивното разследване. Ние няма да бъдем религиозно общество, нито ще будим спорове; ние ще приложим правилата на науката, за да разследваме фактите, свързани със Светите земи.” Чудно ли е, че първите скептици идват от сърцето на Обединеното кралство? Уставът им е сякаш изваден право от речника на Шерлок Холмс – британския Тома Неверни, превърнал проверката в нова форма на изкуство. Дружеството на библейските детективи отваря нова страница в историята на християнската религия – ера, която протича под мотото “Проверката е висша форма на вяра”.

Библейската археология бързо се превръща в основен клон на съвременната наука. Даже големите религиозни институции в Германия, Франция и Америка „слагат пръст” в раните Христови и предлагат подкрепата си за учените, които се опитват да преведат Библията на езика на историческите факти. Следва лавина от открития, някои от които обаче здраво разклащат темелите на църковната догма.

Кумранските свитъци

изровени между 1947 и 1956 г. на северозападния бряг на Мъртво море например хвърлиха нова светлина върху практиките на юдаизма от периода преди Втория храм (тоест преди 515 г. пр.Хр., когато бива реконструиран Йерусалимският храм, разрушен от Навуходоносор ІІ през 586 г. пр.Хр.). Химическите анализи на Плащаницата от Торино, на която се смята, че е отпечатан образът на самия Исус Христос, бяха разрешени чак в края на 80-те години на миналия век и доведоха до спорни резултати, някои от които накараха учените да стигнат до извода, че реликвата е средновековен фалшификат или че изображението е плод на естествени химически процеси, но по никакъв начин не доказва съществуването на историческата личност Христос. Чак през април 2009 г. бе публикувано признанието на американския химик Рей Роджърс (който преди 20 години обяви плащаницата за фалшификат), според което съществува вероятност тя да е истинска. Е, да – ученият се покая няколко дни, преди да предаде Богу дух – по-добре да се подсигуриш, отколкото да съжаляваш, както гласи една хубава английска поговорка.

И въпреки това през последния век библейските детективи направиха някои смайващи открития, които убедиха скептиците, че събитията, описани в свещената книга на християнството, почиват върху реални исторически факти. Значението на някои от откритията е толкова голямо, че залегна в националната идеология на държави от Близкия изток и се превърна в аргумент за правни и териториални спорове в региона.

Златният Вавилон

Хила е малък, беден град на територията на съвременен Ирак. Много от къщите в това непретенциозно селище обаче крещят ”История!” от всяка своя стена. И как няма да е така? Дори кокошарниците в Хила са построени от тухли, изкопани от разположените недалеч руини на блестящия Вавилон. Възвишенията, останали от някогашните стени на златната столица на Навуходоносор ІІ, се виждат ясно от града.

Вавилон е основан на брега на река Ефрат - в Южна Месопотамия, около 24 века преди новата ера. Библията свидетелства, че първото поселище на това място е издигнато от правнука на Ной Нимрод, който отвежда там хората си след Потопа и става първият вавилонски цар. Оригиналното име на града е Бабел, което означава “порта на боговете”. За ранната история на Вавилон се знае малко – разкопките засега са разкрили само най-горните нива на града, тъй като в днешно време най-древните пластове се намират под нивото на реката.

Руините, чието разкопаване започва още през 1899 г. от германския археолог Роберт Колдоуей, са наследство от цар Набополасар, който се отцепва от Асирийската империя и основава собствена, която достига разцвета си при сина му Навуходоносор ІІ. През 605 г. пр.н.е. той покорява Йерусалим и отвежда в страната си хиляди еврейски роби. Библията представя Навуходоносор като божи инструмент, който наказва Израел за безчетните му грехове. Самовлюбеният владетел издига град, който да носи славата му по целия свят – всяка тухла от неговия Вавилон е отпечатана с името и титлите на царя. Той разширява поселището така, че река Ефрат да тече през центъра му, и построява мост, който свързва сградите от двата бряга. Градът е изцяло построен от глинени тухли, тъй като в алувиалната почва около реката няма камъни. Тухлите обаче са изпечени, което им позволява да се запазят и до ден днешен. Навуходоносор построява огромна стена върху изкуствено възвишение и я заобикаля с необятен ров. В средата на цитаделата царят издига цяла изкуствена планина, осеяна с тераси и балкони. Широки стълбища водят до всяко ниво. Сложни механизми изпомпват вода до издигащия се на 100 метра връх и я отвеждат към многобройните водопади и фонтани. Позната като

“Висящите градини на Семирамида”

тази структура е издигната в чест на любимата царица Амитис и е известна като третото от Седемте чудеса на света. Засега археолозите не са намерили сигурно доказателство за съществуването на това чудо на древното строителство, но търсенето със сигурност продължава.

Разкопките на Вавилон продължават от края на 19. до 90-те години на 20 век. „Златната мина” не спира да бълва находки – Портата на Ищар, барелефи на свещени бикове и дракони и най-вече хиляди глинени таблети, на които бюрократичната машина на Навуходоносор е записвала различни подробности от живота на блестящата империя. Открити са дори предполагаемите основи на Вавилонската кула – археолозите смятат, че това е древен зигурат (ранна форма на пирамидите) на име Етеменанки (“Домът на основите на небето и земята”), съставен от седем поставени една върху друга платформи, чието предназначение било да прославя бог Мардук. Смята се, че кулата е разрушена от Александър Македонски, който обаче умира, преди да успее да я възстанови.

След идването си на власт Саддам Хюсеин ограничава достъпа на чуждестранни археолози до обекта и решава да го преустрои, като построява увеселителен парк, ресторанти, павирани улици и дори дворец, издигнат върху изкуствен хълм. Подобно на Навуходоносор, той нарежда името му да бъде отпечатано върху милионите нови тухли, използвани в “реставрацията” на двореца и други древни сгради. Новият Вавилон на Саддам обаче се срива доста буквално – след свалянето му от власт от щатските войски древният град е превърнат във военна база и в средата на юли 2009 г. археолозите от ЮНЕСКО алармираха, че военните са унищожили голяма част от безценните руини на древната цивилизация.

Стените на Йерихон

В Стария завет Йерихон е градът, обещан от Бог на Мойсей, в който израелските племена се завръщат от изгнанието в Египет. Според преданието Йерихон пада в прочутата битка, в която стените му рухват от тръбите на Исус Навин. През 1868 г. археологът Чарлс Уорън започва разкопки на мястото и между 1907 и 1909 г. са разкрити най-ранните неолитни структури, датиращи от 9000 г. пр.Хр., които се отнасят към натуфианската култура. През 50-те години на миналия век Катлийн Кениън заключава, че са открити останки от паднали стени, но те не са от късната бронзова ера, когато би трябвало да е било проведено нападението на израелските племена. По-новите изследвания обаче разказват друга история.

Задълбочените проучвания на руините, разкопани от Кениън, показват, че първоначалното им датиране е било погрешно и Йерихон от бронзовата ера е бил разрушен не през 1550 г. пр.Хр., а около 1400 г. пр.Хр. Кениън наистина намира паднали червени тухли от стената около града, но ги отнася към друг период. През 1997 г. екип от италиански археолози открива същите срутвания в южния край на древното поселище. Нещо повече – точно както пише в Библията, по същото време градът е бил опустошен от огромен пожар.

Какво обаче е разрушило стените на Йерихон така, че те да се срутят навсякъде освен в северната част на града? Най-вероятното обяснение е земетресение. Необичайното в случая е запазената северна част на стената. Според Библията там се е намирала

къщата на проститутката Рахав

която помогнала на израелските шпиони да проникнат в града. В замяна те й обещали да запазят дома й, когато разрушението на града започне. Откритията на археолозите подкрепят историческата достоверност на тази история.

Наскоро на 4 км от града бе открита и изкуствена пещера от времето на Христос, която вероятно е била част от манастир. Пещерата е прокопана преди 2000 години и е с дълбочина 10 м и площ 4 хил. кв. м. В главната зала има 22 гигантски носещи колони, по които са изрисувани кръстове, римски букви и емблемата на римския легион. Вероятно това е мястото, наречено Галгала, което е отбелязано в древната мозаечна карта на Светите земи в Мадаба, днешна Йордания. Пещерата вероятно е служела като таен манастир в продължение на половин хилядолетие.

Директорът на Организацията за библейски проучвания д-р Брайънт Ууд наскоро заяви, че въпреки спорните резултати откритията от големите експедиции недвусмислено показват, че библейските разкази почиват върху реални събития. Бъдещите проучвания с по-модерна техника може би ще успеят да установят с точност както датата, така и причината за рухването на стените на Йерихон.

Армагедон

Според Откровението на свети Йоан месията ще се завърне на земята и ще победи Антихриста в битката при Армагедон. Името Армагедон идва от еврейския израз ар мегидо, който означава “планината на Мегидо”. Археолозите показаха, че град Мегидо е съществувал наистина и е бил разположен върху хълм на около 40 км западно от южния бряг на Галилейско море.

Мегидо е бил разкопаван три пъти. Първите проучвания са проведени между 1903 и 1905 г. от германеца Готлиб Шумахер. След това Джон Рокфелер от Ориенталския институт към Университета в Чикаго подновява разкопките през 1925 г. От 1994 г. до днес мястото се проучва системно от експедицията „Мегидо”, организирана от Телавивския университет под ръководството на Израел Финкелщайн и Давид Усишкин. Археолозите разкриват 20 нива на поселение. През 2005 г. израелският археолог Йотам Тепер открива останките на вероятно най-старата църква в Светите земи. Тя датира от 3 в. сл.Хр., когато християнството още се преследва от Римската империя. В нея е открита голяма мозайка с гръцки надпис, според който църквата е посветена на “бог Исус Христос”. Геометричните фигури на мозайката съдържат и риби, които са раннохристиянски символ на Христос.

Библията свързва Мегидо с някои от най-важните битки в юдейската история. Според нея през 15 в. пр.Хр. там са се сблъскали фараон Тутмос ІІІ и канаанските войски, а през 609 г. пр.Хр. – силите на Египет и Юдея. Много исторически паметници - като йероглифите в храма на Тутмос ІІІ и руините от града, датирани към тези периоди,

доказват реалното протичане на тези събития

Естествено е колективното съзнание, отразено във виденията на свети Йоан, да е свързвало мястото с решителни битки и победата на доброто.

Разследването на християнската история далеч не е приключило. Новите технологии на библейските детективи тепърва ще предлагат задълбочен поглед към останките на една древна цивилизация. В началото на юли ядрената агенция към ООН обеща помощта и експертизата си в проучванията на най-древните открития на археолозите, работещи в тази сфера. Остава да разберем дали науката ще докаже вярата и дали това доказателство ще я направи по-жива и истинска в модерното общество. В крайна сметка Тома Неверни, архетипният учен, може и да се окаже най-добрият християнин. 

Автор: Елена Панова

Ключови думи:
Коментари