Най-добрият начин да живееш е да не се страхуваш нито от живота, нито от смъртта.

Да не се страхуваш от нищо.

Да вършиш всеки ден (и най-вече) онова, за което имаш призвание – тоест за което чувстваш зов в сърцето си. И да даваш най-доброто от себе си, ден след ден...

Да прегръщаш често хората – и най-близките си, а и непознати, които са готови да отвърнат на топлотата ти.

Да посрещаш с усмивка, искрена и блага, колкото може повече неща в деня и в живота си.

Да плачеш само от радост, или от трогване от красотата, която виждаш, чуваш или чувстваш.

Да осъзнаваш и да си благодарен за ударите на сърцето си, както и за ритъма на сърцата на тези, които са най-близо до теб.

Да преживяваш всеки ден поне по един миг като Вечност. Най-красивият и благословен миг от деня.

Да живееш без вина, без срам, гняв и без нужда от прошка. Без престъпление и без наказание. А само с обич. Само със сърце.

Да правиш нещо добро всеки ден за някого, и радостта на другите да е и твоя радост... Да умееш да даваш насърчение и утеха, защото повечето хора (също като децата) се нуждаят от това.

Да живееш чисто и открито. Без тайни. Освен една – най-красивата, която и сам не знаеш или не можеш да изразиш с думи – коя е и откъде идва душата ти.

Най-добрият начин да живееш е да присъстваш в света така, сякаш утре няма да те има в него, и същевременно – сякаш ще си свидетел на всичкото време... Тоест на Вечността.

Вижте повече за Кристина Митева и още статии от нея

Източник: Gnezdoto