Защо се боим от слънчевите затъмнения и от четири планети, наредени в права линия? Идеята за свят, изчезващ в неизвестността на бъдещето и сегашността на настоящето, е наистина ужасяваща. Наистина ли Слънцето ще се появи отново след затъмнението, наистина ли Луната ще се отмести, разбулвайки Слънцето? Помогни ни, Гoсподи, отново да видим нашето слънце!

Господи, магическо е. Нямам думи. Не е възможно да бъде описано. Там е само слънцето – това огромно огнено кълбо, което гори и сияе през цялото време. Само три или четири петънца могат да бъдат видяни по повърхността му. И тогава се появява големият облак тъмна, черна мъгла, която бавно и постепенно поглъща нашето слънце.

12.00 ч. по обед.  ¼ от Слънцето вече е закрита. Пълно е с хора, които наблюдават редкия космически феномен.

12.25 ч. 1/3 от Слънцето е закрита. Започва да става зловещо. Плашещо е да си помислиш, че нашето Слънце може да изчезне завинаги, отнесено от непозната космическа сила или от космическите ветрове. Как бихме могли да живеем без слънце? Аз лично не бих могла.

12.45 ч. Слънцето е вече наполовина закрито. Има нещо дълбоко символично в тази леко диагонална форма на полузакрито слънце. Half in – yang, half – in – sun.

13.10 ч. Слънцето вече е изцяло скрито. Всички присъстващи са пътували до САЩ специално, за да наблюдават затъмнението. Цялата тази тъма завинаги ли ще продължи? Децата в училищата се паникьосали от случващото се и звънели на родителите си да питат къде е отишло Слънцето!

13.35 ч. Вече имаме пълно слънчево затъмнение. Всички погледи са вперени в небето.