Към началото на миналия век филмите едва започват да се превръщат в популярна форма на изкуство, но мнозина все още гледат недоверчиво на тях и изразяват най-различни притеснения, започвайки от влиянието им върху здравето и стигайки до моралните измерения.
Ето някои от най-сериозните позиции, изказани между 1910 г. и 1919 г.
Децата оглупяват от филмите
Днес тази "чест" се пада по-скоро на телевизията, но тогава критиците посочват, че просто предаване на информация без нейния анализ и асимилиране води до затъпяване. "Движещите се картини пленяват мозъка, но спират мисълта", пише един загрижен гражданин през 1927 г.
Актьорите са изпаднали и вулгарни хора
"Срам ме е да повторя репликата, която току що бе изписана на екрана. Ако полицията бе уловила дори нейния край, щяха да арестуват мениджъра на киното", пише жруналист от The Oregonian.
Киното не е изкуство
Мнозина гледали отвисоко на филмите и прокламирали, че от тях няма никаква полза. "Да се говори за филмово изкуство е истински фарс. Това е евтина мода, която скоро ще отмине", пише в статия на Harper’s Weekly от 1916 г.
Самите киносалони са опасни
По онова време съхраняваните филмови ленти били лесно запалими и пожар в салон в щата Пенсилвания погубил над 20 души през 1911 г. "Салонът бил на втория етаж, коридорите били тесни и слабо осветени, а изходите били малко. Това е трагедия", пише The New York Times.
Продължителното гледане на екрана може да повреди зрението
Присвиването на очите при прожекция било отбелязано в медицинска статия от 1912 г. "Обществото не осъзнава, че движещите се картини напрягат очите и увреждат зрението", пише там.
А в тъмните салони стават тъмни неща
През 1910 г. кметът на Ню Йорк наредил в салоните да има повече осветление, тъй като те са прекалено тъмни и се превръщат в опасно място, където се случват незаконни неща без знанието на собствениците.
Филмите превръщат децата в престъпници
През 1910 г. в Good Housekeeping излиза статия, която определя филмите като "основно училище за престъпници" и "антитеза на всички морални уроци".
