Когато искате да разберете вътрешните механизми, по които работи семейната динамика, гледайте „Семейство Симпсън“. И по-специално петия (най-добрия) сезон, когато Барт и Лиса отиват на прослушване за наследник на г-н Бърнс. След като отпадат, Мардж пита Хоумър дали все пак не иска да каже нещо.
„Разбира се, че искам“, заявява Хоумър. „Деца, дадохте най-доброто от себе си и се провалихте безславно. Урокът е: „Никога не се опитвайте.“
Макар и не толкова категорично като „Семейство Симпсън“ ново проучване на университета Станфорд с изследователи Кайла Хаймовиц и Керъл Дуек излиза с тезата, че децата възприемат отношението си към провала – без значение дали той ги надъхва, или ги обезкуражава – от родителите си. Това е и ключ към разгадаването на начина, по който малките изграждат личните си възгледи относно интелекта и таланта и дали ще се концентрират върху заложбите си, или върху ученето.
„Когато родители смятат провала за нещо лошо, може да провокират някои „симптоми“ у детето, изпълнено с притеснения относно заложбите и постиженията си“, казва Хаймовиц пред Science of Us, обръщайки внимание на това, че децата прихващат тези вибрации. „Притеснението изпраща послание, че интелигентността е нещо фиксирано, че дори минимално колебание в представянето следва да се смята за нещо тревожно, докато родител, който вижда провала като възможност за развитие, ще подходи към представянето на детето си, фокусирайки се върху начините за учене и усъвършенстване.“ Всичко се свежда до това върху какво избират да се концентрират родителите, когато децата им имат проблем: дали говорят за заложбите им, или за самия процес на учене?
В новото си проучване Дуек и Хаймовиц са подбрали родителите онлайн и на живо в молове и общинските центрове. Един от най-показателните експерименти се оказала задачата родителите живо да си представят как биха реагирали, ако детето им се прибере от училище с лоша оценка на тест по матетика. Тези, които имат по-конструктивен подход относно лошите оценки, се концентрират върху самото учене, казвайки неща като: „Ще окуража детето си да ми разкаже какво е научило от лошото си представяне“; или „Ще го питам дали няма да е от полза да помолим учителя за помощ.“
