Олег Игоревич Дивов е роден в Москва през 1968 г. От 14-годишен пише статии за пресата. От 1990 г. е копирайтър, работил е в най-големите рекламни агенции в страната. За най-голямо свое постижение в тази област смята лозунга за реклама на тоалетни с електронно управление - "Напън в бъдещето", за най-добър търговски проект - участието си в отбраната на Белия дом в Москва по време на пуча през август 1991 г. (началниците отбелязват трите дни отсъствие със солидна премия). През лятото на 1995 г. за пети път напуска работа по собствено желание и оттогава не работи никъде. Първия си голям художествен текст (фантастичния трилър "Господарят на кучетата") публикува през 1997 г.

Носител е на почти всички руски награди за фантастична литература. Единственият му роман дори без номинация е "Най-добрият екипаж в Слънчевата" (1998), според самия автор - "защото твърде много се псува на майка".

Дивов е издал 11 романа, няколко повести и разкази. Член е на редакционния съвет на сп. "Если" и на журито за наградата „Кир Буличов”. Член е на Съюза на литераторите на Русия и на Съвета по фантастика и приключенска литература на руския Съюз на писателите.

- Как се раждат вашите теми, Олег Игоревич? Какво е литературата, вредна професия ли е? Може ли тя без болка?

- Темите се подхвърлят от живота. Оглеждаш се наоколо, а в главата полека се подрежда нещо като мозайка. Докато и последното стъкълце не застане на мястото си, нищо не става. И изведнъж - опа! Има картинка. Има тема, има разбиране за това как да я разработим и с какви средства. Някои автори приемат това за откровение свише. Но аз си знам: това е резултат на постоянна вътрешна работа, която самият автор невинаги осъзнава.

Литературата за мен лично е начин да се реагира на света около нас. Светът задава въпроси, аз отговарям. Литературата като професия безусловно е вредно нещо. Тя разваля характера, силно (и обикновено зле) влияе на семейния живот. В същото време литературата е добра психотерапия. Така че вие правилно питате за болката. Напишеш книга, излееш в нея някакъв комплекс - и ти олеква. Вътрешноуспелият автор е голяма рядкост и такъв по-скоро ще се насочи към  журналистиката, а не към литературата.

- Къде е балансът между това, което „напира отвътре”, и комерсиалното? Как се пише хумор?

- Балансът между търговски и творчески интереси обикновено не е проблем: всеки автор рано или късно намира своята аудитория. Разликата е в това, че при някои тя по дефиниция е малка (и този автор трудно преживява от писане на книги), при други е огромна. Моята не е голяма, но пък е благодарна и вярна. Тя ме разбира, затова мога да пиша всичко, което ми хрумне, и то се изплаща. Единственият проблем е, че публиката като цяло намалява с всяка изминала година. При всички писатели. Нямам идея как се пише хумор. Моето чувство за хумор е толкова странно, че и аз невинаги разбирам, че съм написал нещо смешно. На, смея се, а не разбирам. Ако си спомним класическото определение за хумор на Шопенхауер, това е, когато говорим "несериозно за сериозното”. Така и правя: вземам една сериозна тема и започвам да се подигравам с нея. Понякога се получава съвсем неглупаво. - Коя е любимата ви книжна рожба? - Романът "Тълкуване на съновидения", повестите "Били си има таквозинака" и "К-10 ", разказът с непреводимо заглавие "Когда начньотся муйня”. Това са обективно добре написани и, най-важното, добри текстове. Затова си ги и обичам. - А защо фантастика? Фентъзито фантастика ли е? - Фантастиката е един много интересен творчески метод. Както казва Карина Шаинян, млада и талантлива писателка на фантастика (и психолог по образование): "Фантастиката поставя пред човека такива проблеми, които, ако се появят в реалния живот, ще ни вкарат в гроба или в лудницата. Но въпреки всичко трябва да се решават!". Ето с това се занимаваме. Фентъзито е особено направление, в чиято основа са вълшебната приказка и рицарският роман. Това едва ли е фантастика. Въпреки че когато с фентъзи се захване истински талант, да речем, Майкъл Суонуик, се получава - "Дъщерята на железния дракон”. Но това не е точно фентъзи, това е нещо по-голямо.

- Но защо "умря" научната фантастика – всъщност имаше ли такъв период?

- Още не е умряла, но кажи-речи е изпаднала в летаргия твърдата научна фантастика. На първо място, спада интересът към науката. На второ, науката напредва с такива темпове, че писателят просто не може да измисли нещо свежо. Учените са винаги една крачка напред.

Другите литературни направления са живи и здрави. Имаше забележим уклон в посока на фентъзито, сега на мода е вампирският роман - но това е временно. И все повече и повече писатели от мейнстрийма използват в текстовете си чисто фантастични прийоми. Строго погледнато, от година на година научната фантастика в литературата става все повече. Въпросът е дали това е здравословна тенденция, или напротив - реакция на скрита болест на обществото. - В интервюта признавате, че творчеството ви е решаване на ваши собствени психологически проблеми. Литературата за вас изповед ли е? Или наръчник за спасяване на давещите се? - Обикновено писателят казва на глас това, което другите мълчаливо си мислят. Аз по-често говоря за това, за което другите даже не са започнали да мислят. Но рано или късно ще се замислят. Естествено, моите текстове са и изповед, и наръчник за давещите се. За тези, които ще започнат да се давят утре (и аз потъвам днес - и мога поне да разкажа какво интересно приключение е това). - Наистина ли сте били екстрасенс?

- Нека просто кажем така: в моя живот имаше поредица от паранормални събития и аз реагирах на тях като екстрасенс. Имах някои способности. Когато станах на около 25 години, целенасочено потиснах в себе си тези  умения. Тъй като истинският екстрасенс живее като свещ на вятъра. Той чувства цялата болка на света. В това няма нищо приятно.