- А сега в Русия страшно ли е? Как се е променил вашият свят в сравнение с 90-те години?

- В Русия е неуютно. Надига се усещане за приближаваща беда. А откъде ще дойде тя, не е ясно. Но това е по-скоро характерно за жителите на големите градове, наблюдаващи живота в страната по телевизията. На триста километра от Москва всичко е съвсем различно. Там хората решават конкретни проблеми - орат земята, пасат стада, строят малки фабрички, развиват малък бизнес. Много е трудно, но се справят. И московчани бягат там, в провинцията. Всяка година стават все повече. Ако възраждането на Русия все пак започне, то няма да тръгне от столицата, а по-скоро от Тверска област, разположена между Москва и Санкт Петербург. През лятото аз живея там, на село, и виждам много интересни неща.

-  А бъдещето виждате ли? В научната фантастика има много варианти за бъдещето на човечеството. Кои от тях според вас са най-реалистични?

- Погледнато от Русия, е много трудно да се каже кой вариант е реалистичен. Оттук много не виждаме, а и ни пречат да виждаме. Лично на мен ми се струва, че в перспектива стандартът на живот по цялата планета бавно ще се изравнява, а социалното устройство на света ще прилича на сегашната Западна Европа. Доста оптимистичен сценарий. Но това ще изисква много дълго време. И много късмет.

- Какво четете, слушате, гледате? Каква е най-добрата почивка според вас?

- В момента чета основно специализирана литература - историческа, мемоарна, документална. Ето, оглеждам се - до мен на лавицата са "Чукът на вещиците" и "Малката червена книжка" на Мао. Слушам много разнообразна музика (но не класическа - тя ми действа на психиката, уморява ме). Филми също гледам най-различни, макар и с превес в посока на фантастиката.

А най-добрата почивка - ски през зимата и цепене на дърва през лятото. Имам си огромна брадва, пристига камион с дърва и аз се залавям да ги цепя за огрев. След това целият в пот и трески се качвам на колелото, стигам до езерото и падам в него. Имаме си пет езера около селото. А на две крачки от къщата ми тече река Дивовка. Откъде се е взела там с това име, никой не може да обясни. Това село никога не е било собственост на Дивови.

Така изглежда за мен истинският живот. А фактът, че сега съм седнал в измръзналата до кокал Москва - това е само така, временно. Един ден ще замина от Москва за Русия и няма да се върна.

Автор: Петър Кънев