Общото между успешните връзки

15 декември 2018 г., 16:03
24773

„Няма такова нещо като „и заживели щастливо до края на живота си“. Всеки ден се събуждате и решавате да обичате своя партньор – с доброто, лошото и отвратителното. В едни дни ще си е направо усилие, в други ще се чувствате като най-щастливия човек на света.“  Снимка: Shutterstock

Хей, познайте какво? Преди две седмици се ожених. И аз, подобно на всеки друг, поисках от по-възрастните и по-мъдри хора от обкръжението си няколко бързи съвета на базата на техния брачен опит, за да се успокоя, че с жена ми няма да съсипем брака си. Предполагам, че повечето младоженци имат такива терзания, особено след прекалено скъпите коктейли от сватбеното тържество.

Естествено, няколко мъдри съвета не ми бяха достатъчни. Реших да докарам нещата по-далеч.

С течение на обстоятелствата, посредством сайта си, имам достъп до стотици хиляди умни и невероятни хора. Защо тогава да не се обърна към тях? Защо да не поискам съвет от тези хора относно брака и връзките? Защо да не обобщя опита и мъдростта им в нещо просто и непосредствено приложимо към всяка връзка, без значение чия? Защо, допитвайки се до морето умни и опитни влюбени двойки, да не извлека „Абсолютното брачно ръководство, което да сложи край на всички брачни ръководства“™? Ами, това и направих.

Седмица преди сватбата отправих следния призив: „До всички хора, които имат щастлив брак от 10+ години: Какъв съвет бихте дали на всички останали?  Какво сработва при вас и партньора ви? А ако сте разведени – какво не сработи преди?“

Реакцията беше поразителна по обем. Отговориха почти 1500 човека, като много от писанията се измерваха в страници, не в параграфи. Отне ми почти две седмици да прегледам всичко, но успях. Това, което открих, ме смая…

Отговорите бяха изключително повтарящи се.

Не искам да обидя никого. Всъщност, точно обратното. Това бяха умни и любезни хора от всички сфери на живота, от целия свят, всеки със своите си истории, трагедии, грешки и успехи…

Въпреки това всички те казваха общо взето едни и същи неща. С други думи – явно изводите им са важни и още повече – дават резултат.

Ето кои са тези неща:

1. Бъдете заедно поради правилните причини

„Никога не бъдете с някой, просто защото се чувствате притиснати поради някаква причина. Първият път се ожених, защото бях католик – това се очакваше да направя. Грешка. Вторият път се ожених, защото бях нещастен и самотен. Мислех, че една любяща съпруга ще реши проблемите ми. Отново грешка. Нужни ми бяха три опита, докато проумея това, което трябваше да е очевидно още от самото начало: единствената причина, поради която изобщо трябва да бъдете със своя партньор е, че обичате да сте около него. Наистина, толкова е просто.“ – Грег

Преди да се съсредоточим върху нещата, които трябва да правите в една връзка, нека започнем най-напред с онези, които не трябва.

Когато се допитах до читателите си за съвет, направих уточнение, което се оказа изключително полезно. Поисках от хората, които са женени за втори, трети (или пък четвърти) път, да посочат къде са сгрешили преди. Какво объркаха.

Най-честият отговор беше: „бях с този човек поради грешните причини“. Ето някои от посочените неправилни причини:

  • Натиск от страна на приятели и семейство.
  • Чувствали се като „загубеняци“, защото били сами, и затова се обвързали с първия попаднал им човек.
  • Били заедно заради имиджа – защото връзката изглеждала добре на теория (или на снимки), а не защото реално се възхищавали един на друг.
  • Били млади, наивни и безнадеждно влюбени. Смятали, че тази им любов ще реши всички проблеми.

Както ще видим по-нататък в статията, всичко което прави една връзка „работеща“ (т.е. да носи щастие и да е по силите и на двете страни в нея), изисква искрено и дълбоко взаимно възхищение. Без подобно взаимно уважение всичко останало (например полезни практики) ще се обезсмисли.

Другата погрешна причина, поради която може да започнете връзка е, (както Грег каза), за да решите проблемите си. Това желание – нечия любов да се използва за облекчаване на собствените емоционални терзания – неминуемо води до взаимозависимост. Едно нездравословно и вредно взаимодействие между двама души, при което те негласно се съгласяват всеки да използва любовта на другия, за да прикрива собствената си самоомраза. Ще се спрем подробно на взаимозависимостта по-нататък в статията, но засега е добре да се посочи, че любовта сама по себе си е неутрална. Тя е нещо, което може да бъде едновременно и здравословно или нездравословно, и полезно или вредно (в зависимост от това защо и как обичате и сте обичани от някого). Сама по себе си любовта никога не е достатъчна, че да поддържа една връзка.

2. Имайте реалистични очаквания към връзките и романтиката

„Със сигурност няма да бъдете напълно луди един по друг всеки божи ден до края на живота си, а всички тези глупости с „и заживели щастливо…“ само подготвят почвата за провал. Хората започват връзка с подобни нереалистични очаквания. После изведнъж осъзнават, че вече не изпитват тръпка и си мислят, че връзката е съсипана, всичко е свършено, и трябва да намерят начин да я приключат. Не!

Ще има дни или седмици (може би дори по-дълго), когато въобще няма да сте въодушевени един от друг, нито пък влюбени. Някоя сутрин вероятно ще се събудите и ще си кажете: „Ох, още си тук…“ Това е нормално! Още по-важното в случая е, че търпението напълно си заслужава. Този период ще отмине. След ден или седмица, или може би по-дълго, ще погледнете този човек и ще ви залее огромна вълна от любов. Ще го обичате толкова много, че ще имате чувството, че сърцето ви няма да издържи и ще се пръсне. Така е, защото живата любов е любов, която постоянно се развива. Разширява се и се свива, изтънява и се задълбочава. Няма да продължава така, както сте свикнали да бъде, нито както се е развило в последствие – а и не трябва. Мисля, че ако повече двойки разберат това, ще се паникьосват по-малко и няма да бързат толкова да късат или да се развеждат.“ – Паула.

Любовта е забавно нещо. В древността хората наистина са я смятали за болест. Родителите предупреждавали децата си за нея и набързо уреждали бракове, преди малчуганите да пораснат достатъчно и да направят нещо глупаво, подтикнати от емоции.

Да, докато любовта ни кара да чувстваме еуфория, сякаш току-що сме изшмъркали кило кокаин. В същото време ни прави и изключително неразумни. Всички се сещаме за момчето (или момичето), което напусна училище, продаде колата си и с парите избяга в Таити с любимата си, за да се ожени. А след няколко години същото това момче (или момиче) се върна разочаровано и разорено, чувствайки се като пълен идиот.

Това е необуздана любов. Начинът на природата да ни подмами да правим луди и неразумни неща, за да създадем потомство с друг човек – вероятно защото ако спрем и помислим за последиците от отглеждането на деца, и от това да бъдем с един и същ човек завинаги, никой от нас никога не би го направил. Както Робин Уилямс обичаше да се шегува: „Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“

Романтичната любов е капан, заложен така, че да накара двама души да пренебрегват недостатъците си толкова дълго, колкото да свършат някаква работа по правенето на деца. Обикновено трае най-много няколко години. Това главозамайващо опиянение, което получавате, докато гледате очите на любимия си човек, сякаш са звездите, изграждащи небесата – да, то обикновено отминава. Така става при всички. Затова веднъж отминало, трябва да сте убедени, че в крайна сметка сте се обвързали с човек, когото искрено уважавате и изпитвате удоволствие от компанията му. В противен случай нещата ще загрубеят.

Истинската любов – това е дълбока, трайна любов, непроницаема за емоционални прищевки и фантазии. Тя е избор. Любовта изисква постоянна отдаденост към човека отсреща, без оглед на настоящите обстоятелства. Вие трябва да сте наясно с факта, че вашият партньор няма да ви прави щастливи във всеки един момент. Нито пък трябва. Той или тя е човек, който понякога ще се нуждае от вашата подкрепа, както и вие от неговата или нейната.

Тази форма на любов е много по-трудна. Не е така опияняваща. Не е бляскава. Това са много сутрешни посещения при лекаря. Почистване на телесни течности, които иначе не бихте чистили. Занимаване с несигурностите, страховете и идеите на другия, дори когато не искате. 

Но тази любов също така е и много по-удовлетворяваща и смислена. И в крайна сметка доставя истинско щастие, а не просто поредната серия опиянение.

„Няма такова нещо като „и заживели щастливо до края на живота си“. Всеки ден се събуждате и решавате да обичате своя партньор – с доброто, лошото и отвратителното. В едни дни ще си е направо усилие, в други ще се чувствате като най-щастливия човек на света.“ – Тара

Много хора никога не научават как да постигнат тази дълбока и безусловна любов. Вместо това повечето са пристрастени към опиянението от романтичната любов. Те са там заради тръпката, така да се каже, и когато тръпката, изчезне, изчезват и те.

Повечето хора започват връзка, за да компенсират нещо, което им липсва или мразят у себе си. Това е еднопосочен билет за токсична връзка, защото прави любовта ви условна – ще обичате партньора си, само докато ви кара да приемате себе си. Ще давате, само докато и той ви дава. Ще го правите щастлив, докато и той/тя ви ощастливява. Тази условност възпрепятства появата на всякаква истинска и дълбока близост и приковава връзката към разтърсващите вътрешни драми на всеки човек.

3. Най-важното в една връзка не е комуникацията, а уважението.

„Това, което мога да ви кажа, е съвет номер едно: най-важно от всичко е уважението. Не е сексуалното привличане, външният вид, споделените цели, религия или липсата ѝ, не е и любовта. Ще има моменти, когато няма да изпитвате любов към партньора си. Да, наистина. Но никога не бихте искали да изгубите уважението си към него. Изгубите ли го веднъж, никога няма да можете да си го върнете“ – Лори

Докато преглеждахме стотиците получени отговори, с асистентът ми започнахме да забелязваме интересна тенденция.

Хората, които са преживели развод и/или са били с партньора си само 10-15 години, почти винаги посочваха комуникацията като най-важна за сработването на една връзка. Говорете често и открито. Говорете за всичко, дори да боли.

На това, естествено, си струва да се обърне внимание (но ще го направя по-нататък).

Забелязахме, че това, за което хората, сключили брак от 20, 30 и дори 40 години, говореха най-много, беше уважението.

Струва ми се, че благодарение на големия си опит, тези хора са научили, че винаги ще има момент, в който комуникацията, без значение колко открита, прозрачна и дисциплинирана е, ще пропадне. Конфликтите и обидите са неизбежни.

И единственото, което може да спаси и вас, и партньора ви, което може да смекчи удара от твърдото приземяване след човешката погрешимост, е непоколебимото уважение един към друг. Фактът, че всеки поддържа висока оценка за другия, че вярвате един в друг. Често повече отколкото всеки от вас вярва в самия себе си – доверявайки се, че партньорът ви дава най-доброто от себе си.

Ако не сте стъпили върху здравата основа на уважението, взаимно ще се съмнявате в намеренията си. Ще осъждате изборите, които правите и ще посягате на независимостта си. Ще изпитвате нуждата да криете неща един от друг поради страх от критики. Това е момента, когато започват да се появяват първите пукнатини в зданието ви.

„Тази зима със съпруга ми направихме 15 години заедно. Браковете около нас се разпадат (сериозно, навсякъде е... изглежда, че сме на тази възраст) и затова доста мислих какво ли ни крепи заедно. Думата, към която постоянно се връщам, е „уважение“. Разбира се, че означава и да се показва уважение, но само това е прекалено повърхностно. Не е достатъчно да се демонстрира. Трябва да го чувстваш дълбоко в себе си. Дълбоко и искрено го уважавам за работната му етика, за търпението, изобретателността, интелекта и основните му ценности. От това уважение произтича всичко останало – доверие, търпение, постоянство (защото понякога животът е наистина труден и двамата просто трябва да проявите постоянство). Искам да чуя какво има да каже (дори да не съм съгласна с него), защото уважавам мнението му. Искам да му осигуря възможността да има собствено свободно време в рамките на изключително натоварените ни ежедневия, защото уважавам избора му за това как и с кого да прекарва времето си. В крайна сметка резултата от това взаимното уважение е, че чувстваме сигурността да споделяме нашите най-съкровени страни един с друг.“ – Никол

Трябва също така да уважавате и себе си. Точно както и партньорът ви трябва да уважава себе си. Защото без това себеуважение, няма да се чувствате достойни за уважението, което партньорът ви ви оказва. Ще го посрещате с нежелание и ще намирате начини да го подкопаете. Постоянно ще чувствате нуждата да компенсирате и да доказвате, че сте достойни за любов – нещо, което само ще влоши ситуацията.

Уважението към партньора и към себе си са взаимосвързани. Както се изрази един читател на име Олов, „Уважавай себе си и жена си. Никога не я нагрубявай и не говори лошо за нея. Ако не уважаваш жена си, не уважаваш себе си. Ти я избра – живей съгласно избора си.“

Какво тогава представлява уважението?

Често давани примери от страна на читателите:

  • НИКОГА не говори лошо и не се оплаквай от партньора пред приятелите си. Ако имаш проблем с партньора си, трябва да го обсъдиш с него, не с тях. Това, че говориш лошо за него, ще разяде уважението ти към него и ще те накара да се чувстваш по-зле, от това, че сте заедно, а не по-добре.
  • Уважавайте това, че той има различни хобита, интереси и гледни точки от вас. Само защото бихте изразходвали времето и усилията си различно, не означава, че това е по-добрият/лошият начин.
  • Уважавайте правото им, че и те, също колкото вас, имат думата във връзката. Че сте екип, и че ако единият от екипа не е щастлив, тогава цялото не е успешно.
  • Без тайни. Ако наистина сте заедно в това начинание и се уважавате един друг, трябва да сте честни. Изпитвате увлечение по някой? Обсъдете го. Надсмейте се на ситуацията. Имате странна сексуална фантазия, която звучи абсурдно? Бъдете открити за това. Всичко трябва да се обсъжда.

Уважението върви ръка за ръка с доверието. А доверието е кръвта на всяка връзка (било то романтична или друга). Без доверие не може да има усещане за интимност или комфорт. Без доверие, партньорът ви ще се превърне в тежест за ума ви, в нещо което да се избягва и анализира, вместо в сигурен дом за вашето сърце и ум.

4. Говорете открито за всичко, особено за нещата, от които боли.

„За нещата, които ни дразнят един в друг, говорим само помежду си, не с някой друг! Имаме толкова много приятели с бракове, които не сработват добре, и те ми разказват за всичко, което не е наред. Не мога да им помогна. Трябва да обсъждат тези неща с половинката си. Това е единственият човек, който може да им помогне да намерят решение. Ако с половинката си откриете начин как да обсъждате това, което ви притеснява, ще можете да работите и върху проблема.“ – Рони

„Не може да има тайни. Тайните ви разделят. Винаги.“ – Трейси

Всяка седмица получавам стотици имейли от читатели, искащи житейски съвет. Голяма част от тях са свързани с проблемите в романтичните им връзки.

(Тези имейли също имат много общи неща помежду си.)

Преди няколко години открих, че на огромна част от тези запитвания отговарям по абсолютно един и същ начин. „Вземи имейла, който ми изпрати, принтирай го и го покажи на партньора си. И след това ме попитай отново.“

Започнах да отговарям така толкова често, че накрая поставих отговора на мястото за запитвания в сайта си, просто вече бях изморен постоянно да го копирам и поставям.

Ако нещо във връзката ви притеснява, трябва да го кажете. Казвайки го, изграждате доверие, а доверието води към близост. Може да заболи, но въпреки това трябва да го направите. Никой няма да поправи връзката ви вместо вас. Нито пък трябва. Подобно на мускулите, които растат чрез болка. Подобно на мускулите, които израстват чрез болка и стават по-здрави, така и (понякога) си струва да направим връзката си малко по-уязвима. Само по този начин ще можем да я заздравим.  

Доверието бе вторият най-често споменаван елемент на здравата връзка (след уважението). То е пряко свързано с ревността и верността – доверете се на партньора си, когато излиза сам, не губете увереност и не се гневете, ако го видите да говори с някой друг и т.н.

Но доверието е много повече от това. Защото когато става дума за дългосрочни перспективи, нещата загрубяват. Ако утре се разболеете от рак, имате ли доверие на партньора си, че ще остане до вас, ще го оставите ли да се грижи за вас? Доверявате ли се на партньора си достатъчно, че да го оставите да се грижи сам за детето ви в продължение на седмица? Имате ли му доверие, че няма да се обърне срещу вас и няма да започне да ви обвинява, когато сгрешите?

Това са трудни за прилагане неща. Още по-трудно е да се мисли за тях в началото на една връзка. Тогава е лесно да се доверим. Все едно да кажем „Ох, забравих си телефона вкъщи, вярвам ѝ, че няма да го продаде, за да си купи крек… или поне се надявам.“ Но колкото по-сериозно сте се посветили един на друг, толкова по-взаимосвързани стават животите ви и толкова повече ще трябва да разчитате на партньора си, че ще действа във ваш интерес, когато отсъствате.

Както се пее в една стара песен на Бен Фолдс: „Струва ми се, ако не можеш да се довериш, не може и да ти се има доверие.“ Недоверието обикновено поражда недоверие. Ако партньорът ви претърсва вещите ви, обвинява ви, че правите неща, които не правите, и се съмнява в намеренията зад всяко ваше решение, съвсем естествено е и вие да започнете да се съмнявате в неговите намерения – защо е толкова несигурен? Ами ако всъщност крие нещо?

За да поддържате доверие в отношенията, и двамата трябва да бъдете напълно открити и уязвими. Това е ключът:

  • Ако нещо ви притеснява, кажете го. Това е важно, не само защото така се обръща внимание на проблемите още при появата им, а и защото така показвате на половинката си, че не криете нищо.
  • Сещате ли се за онези неудобни неща, които ви карат да се чувствате уязвими? Които мразите да споделяте с хората? Обсъждайте ги с партньора си. От една страна, това ще ви подейства оздравяващо. От друга – и двамата ще научите повече за своите несигурности, както и за начините, по които всеки от вас ги компенсира.  
  • Спазвайте обещанията си. Единственият начин да възстановите доверието, след като е било предадено, е като наново се докажете с времето. Но не може да се докажете, докато не признаете предишните си грешки и не ги поправите.
  • Научете се да разграничавате съмнителното поведение на партньора си от собствените си несигурности (и обратно). Това е трудно и най-вероятно ще се наложи известно противопоставяне, докато се изясните. Уви, когато двойките се карат, обикновено единият мисли, че случилото се е напълно „нормално“, докато другият – точно обратното.  Често е изключително трудно да се разбере кой се държи ирационално, подтикнат от несигурностите си, и кой - разумно и просто се защитава. Бъдете търпеливи при определянето на причините за нещата и когато се окаже, че причината е голямата ви, груба несигурност (а, повярвайте ми, понякога наистина е тя), бъдете честни. Признайте си. И се постарайте да се поправите.

Доверието е като порцеланова чиния. Ако я изпуснете и се счупи, с достатъчно внимание и усилия, може да я съберете отново. Ако пак я изпуснете, ще се пръсне на два пъти повече парчета. Съответно - ще изисква двойно повече време и усилия, за да я съберете отново. Ако обаче я изпускате постоянно и се счупи достатъчно пъти, ще се раздроби на толкова много парченца, че повече никога няма да можете да я съберете, независимо какви усилия полагате.

5. Здрава връзка означава две здрави личности.

„Разберете – щастието зависи от вас. Това НЕ е работа на половинката ви. Не казвам, че не трябва да правите мили неща един за друг, или че партньорът ви не може да ви ощастливява понякога. Имам предвид, че не бива да очаквате партньорът ви да ви направи щастлив. Това не е негова отговорност. Открийте какво, като индивид, ви прави щастливи, бъдете щастливи със себе си, а след това внесете това във връзката.“ – Манди.

Във връзките се правят много „саможертви“. От вас се очаква да поддържате щастието във връзката, като постоянно жертвате себе си в името на партньора си и неговите желания и нужди.

Има известна истина в това. Всяка връзка изисква участниците в нея понякога съзнателно да се откажат от нещо.  

Проблемът е, когато щастието във връзката зависи изцяло от другия и двамата постоянно жертват нещо. Препрочетете го. Звучи ужасно. Напомня ми за една стара песен на Мерилин Менсън, „Застрелях се, за да те обичам. Ако обичах себе си, щях да застрелям теб.“ Връзка, изградена на жертви, е трудна за поддържане и в крайна сметка ще започне да вреди и на двамата.

„Скапаните, основани на взаимозависимост връзки, се характеризират с вродена стабилност, защото и двамата сте заклещени в негласна сделка да търпите лошото поведение на другия, тъй като той търпи вашето, а никой не иска да е сам. На пръв поглед изглежда, че правите компромиси в името на връзката, защото всички така правят. Истината обаче е, че възмущението се натрупва и всеки става емоционален заложник на другия, вместо да се изправи пред собствените си проблеми и да ги разреши (между другото, отне ми 14 години, докато го осъзная).“ – Карън

Една здрава и щастлива връзка изисква две здрави и щастливи личности. Ключовата дума тук е личности. Това означава двама души със собствена индивидуалност, свои собствени интереси и гледни точки, както и неща, които правят сами в собственото си време.

Ето защо опитът да контролирате партньора си (или да се поверите на неговия контрол), за да го направите „щастлив“, неминуемо ще влоши ситуацията. В края на краищата индивидуалностите на всеки един от партньорите ще бъдат унищожени - същите тези индивидуалности, заради които и двамата са започнали тази връзка.

„Не се опитвай да го променяш. Това е човекът, когото избра. Беше достатъчно добър, че да се венчаеш, затова не го променяй сега.“ – Алисън

„Никога не се отказвай от това, което си, заради човека до теб. Това само ще влоши нещата и ще направи и двама ви нещастни. Имай смелостта да бъдеш себе си и най-важното, остави партньора си също да бъде. Влюбихте се един в друг такива, каквито сте.“ – Дейв

Но как да постигнем това? Решението е малко нелогично, но е нещо, което стотици успешни двойки повтаряха в имейлите си…

6. Дайте пространство на другия

„Уверете се, че всеки има собствен живот. В противен случай ще е трудно да имате общ. Какво искам да кажа? Имайте собствени интереси и приятели, собствена компания, в която търсите подкрепа. Свои хобита. Припокривайте се там, където можете, но именно различието ще ви дава повод за разговор и и ще ви обогатява. Това спомага за разширяване на мирогледа ви като двойка и не е толкова скучно, както ако и двамата живеехте един и същи живот.“ – анонимен

Една от най-популярните теми в имейлите бе това колко е важно всеки да има свое пространство и възможността да бъде сам.

Хората възпяваха отделните разплащателни сметки, кредитни карти, приятели и хобита, отделни ваканции всяка година (това определено беше нещо голямо и в моята връзка). Някои стигаха дори до там, че да препоръчват отделни бани и дори обособени спални.

Повечето се страхуват да дадат на партньора си свобода и независимост. Това е следствие от липсата на доверие и/или страх. Притесняваме се, че ако го направим, той или тя ще открие, че вече не иска да бъде с нас. Като цяло колкото повече смятаме, че сме недостойни да бъдем обичани и че нямаме стойност във връзката, толкова повече ще опитваме да контролираме връзката и поведението на партньора си.

Но, което е по-важно, неспособността да оставим партньора да бъде себе си, всъщност е едва доловима форма на неуважение. В края на краищата, ако нямате доверие на съпруга си, когато просто излиза да поиграе голф с приятели, или се страхувате да оставите жена си да пие нещо навън след работа, какво говори това за вашето уважение към способността им да се държат добре?  Ако все пак вярвате, че няколко питиета след работа са достатъчни, за да ви отмъкнат приятелката, определено нямате високо мнение и за себе си.

„Направихме седемнадесет години. Ако обичате партньора си достатъчно, ще го оставите да бъде себе си, да избира с кого да се размотава, какво да прави и как да се чувства. Не го притежавате. Направо полудявам, когато видя жена, която не позволява на съпруга си да излезе с приятели, или го ревнува от други жени“ – Натали

7. Вие и партньорът ви ще израствате и ще се променяте по най-неочаквани начини; приемете го.

„За 20 години и двамата се променихме страшно много. Сменихме религиозни убеждения, политически партии, редица прически и цвят на косата. Но се обичаме, може би дори повече отпреди. Вече порасналите ни деца постоянно разказват на приятелите си колко безнадеждно романтични сме. А това, което най-много ни крепи е, че не ни пука изобщо какво приказват хората за нашата връзка.“ – Доти.

Една тема, която постоянно изскачаше (особено сред тези с над 20-годишен брак), бе свързана с промените, които настъпват и при двамата през десетилетията. Както и колко подготвен трябва да е всеки, за да приеме другия, когато тези промени настъпят.  Една читателка спомена, че на сватбата ѝ възрастен член на семейството ѝ казал следното: „Един ден, след много години, ще се събудиш и съпругът ти ще бъде друг човек. Увери се, че ще се влюбиш и в него.“

Ако уважавате интересите на другия, както и ценностите, заложени в основата на връзката, ако всеки индивид има възможност да израства, е напълно логично да приемем, че с времето и двамата ще се развият по най-различни и неочаквани начини. Комуникацията зависи от двойката. Хората трябва да се уверят, че а) постоянно осъзнават промените, които настъпват у партньора им, и б) постоянно приемат и уважават настъпващите промени.

В момента вероятно четете това и си мислите: „Да, Бил сега харесва наденица, но след няколко години може би ще предпочита пържоли. Мога да го преживея.“

Не, говоря за наистина сериозни житейски промени. Запомнете - ако смятате да прекарате десетилетия заедно, то определено ще ви връхлетят (и пречупят) някакви наистина сериозни неща. Хората например споделиха, че браковете им преминали (и оцелели) през житейски промени от рода на: смяна на религия, емиграция в чужбина, смърт на член на семейството (включително дете), грижа за възрастни членове на семейството, смяна на политически убеждения. Дори смяна на сексуална ориентация, а в няколко случая - и на полова идентификация.

Удивително е, но тези двойки оцелели, защото уважението, което имат един към друг, им позволило да се приспособят и да позволят на всеки един да продължи да процъфтява и да се развива.

„Когато се посветиш на някого, на практика не знаеш на кого се посвещаваш. Знаеш само какъв е този човек днес. Но нямаш никаква представа какъв ще бъде след пет, десет и повече години. Трябва да си подготвен за неочакваното и искрено да се запиташ дали не се възхищаваш на този човек само заради външните му (или не чак толкова външни) качества. Защото, гарантирам ви, всички те в един момент или ще се променят, или ще изчезнат.“ – Майкъл

Това, разбира се, не е лесно. Ще има моменти, когато ще е съкрушително. Ето защо трябва да сте сигурни, че с партньора си умеете да спорите.

8. Станете истински добри в спора

„Връзката е нещо живо и дишащо. Подобно на тялото и мускулите – не може да заякне без стрес и предизвикателства. Трябва да спорите. Да дискутирате нещата. Препятствията изграждат брака.“ – Раян Саплан

Джон Готман е много печен психолог и изследовател, който е прекарал повече от 30 години в проучване на брачни двойки. В търсене на причините, поради които продължават да са заедно и заради които се развеждат. Ако сте чели каквато и да било статия, разглеждаща връзките, най-вероятно, директно или индиректно, сте се сблъсквали с неговата работа. Когато става дума за темата „Защо хората остават заедно“, той е абсолютен авторитет в областта.

Това, което Готман прави, е да вкара семейна двойка в стая, да сложи няколко камери и след това да поиска от тях да спорят.

Забележете: не ги кара да обсъждат колко прекрасен е другият. Не иска от тях да посочат какво харесват най-много във връзката си.

Иска да се карат. Да са изберат някакъв свой проблем и да говорят за него пред камерата.

Впоследствие, след като изгледа записа от дискусията (или от рунда по надвикване), е способен да предвиди с изненадваща точност дали двойката ще се разведе или не.

Най-интересното в изследването на Готман е, че до развод водят неща, различни от тези, които вероятно бихте предположили. Открил, че и успешните, и неуспешните двойки постоянно се карат. Някои от тях дори доста яростно. Но онези, които са податливи на развод (или раздяла), се откроявали с четири основни черти.  В книгата си Готман ги нарича „четирите конника“ на апокалипсиса в една връзка. Те са:

 

  1. Критикуване характера на партньора („Много си тъп“ вместо „Това, което направи, беше глупаво“).
  2. Отбранителност (или с други думи, прехвърляне на вината, „Нямаше да направя така, ако постоянно не закъсняваше“).
  3. Презрение (партньорът е унижаван и каран да се чувства непълноценен).
  4. Отлагане (избягване на спора и игнориране на партньора).

 

Имейлите на читателите също подкрепяха тези открития. Почти всеки един от около 1500-те имейла посочваше колко е важно доброто справяне с конфликтите. Съветите, дадени от читателите включваха:

  • Никога не обиждайте и не се подигравайте на партньора си. Казано по друг начин: ненавиждайте греха, но обичайте грешника. Проучването на Готман открива, че презрението – подценяването и унижаването на партньора – е предвестник номер едно на развода.
  • Когато спорите за нещо, не намесвайте стари спорове. Това няма да помогне с нищо, а само ще направи спора още по-ожесточен. Да, забравихте да напазарувате на път за вкъщи, но какво общо има с това, че на миналия Великден той се държал грубо с майка ви?
  • Ако нещата станат прекалено нагорещени, отдъхнете си. Излезте от ситуацията и се върнете, когато страстите се поохладят. При мен това върши особено добра работа. Понякога, когато отношенията между мен и жена ми се нагорещят, доста се натоварвам и просто излизам за известно време. Обикновено, за около 15-ина минути, правя две-три разходки из квартала, докато се поуспокоя. Когато се прибера и двамата сме малко по-спокойни, можем да продължим дискусията с доста по-отстъпчив тон.
  • Запомнете, че да бъдете „прави“ не е толкова важно, колкото и двамата да се чувствате уважавани и чути. Може да сте прави, но ако доказвате правотата си по такъв начин, че да карате партньора си да се чувства необичан, тогава никой не е победител.

Но всичко това предполага друго важно нещо: готовността изобщо да спорите.

Мисля си, че когато хората посочват необходимостта от добра комуникация (изключително често срещан съвет, за който всеки говори, но малко хора уточняват какво точно имат предвид) всъщност искат да кажат: не бягайте от неприятните разговори. Имайте готовност за спор. Кажете грозните неща и излезте на открито.

Това беше често срещан съвет от страна на разведените читатели. Десетки от тях споделяха общо взето една и съща тъжна история:

„Просто няма начин грешката да беше единствено нейна. Имаше моменти, когато забелязвах наистина притеснителни признаци. Вместо да опитам да разбера какво не е наред, просто продължих постарому. Компенсирах с повече цветя, десерти или пък повече домакинска работа. Бях „добър“ съпруг в пълния смисъл на думата. Но това, което не правих, бе да обърна внимание на това, на което трябваше. Тя не ми казваше, че няма проблем, имаше. Но вместо да повдигна въпроса, просто пренебрегнах всички сигнали.“ – Джим

9. Станете истински добри в прошката

„Когато накрая се окаже, че сте били прави, просто замълчете. Нищо не ви пречи да бъдете прав и едновременно с това да мълчите. Партньорът ви ще разбере, че сте прави и ще се почувства обичан, виждайки, че не се перчите с правотата си.“ – Браян

„В брака няма такова нещо като победа в спор.“ – Бил

Лично за мен, може би най-интересната и ценна част от изследването на Готман е фактът, че повечето успешни двойки всъщност не решават всичките си проблеми. Напротив, изводите, до които достига, са напълно противоположни на това, което повечето хора очакват на практика: хората с продължителни и щастливи връзки имат проблеми, които никога не успяват да решат напълно, докато хората, които си мислят, че трябва винаги да са съгласни един с друг и да правят компромиси за всичко, обикновено започват да се чувстват нещастни и връзката им се разпада.

За мен, подобно на всичко останало, това отново има връзка с уважението. Ако имаме две различни личности, които споделят общ живот, то неизбежно ще споделят различни ценности и гледни точки по някои въпроси, и това ще води до конфликти. Важното тук е да не променяте другия човек – тъй като желанието да промените другия е по природата си лишено от уважение (и към двама ви) – а вместо това просто да приемате различието, да обичате другия въпреки това, а когато нещата загрубеят в следствие на търканията ви, да прощавате.

„Всеки казва, че ключът към успеха е в компромиса, но със съпруга ми не мислим така. По-скоро трябва да се опитваме да разбираме. Компромисът е пълна глупост, защото оставя и двете страни неудовлетворени, губещи частици от себе си, в опита си да живеят заедно. От друга страна отказа от компромис е също толкова голямо бедствие, защото така превръщате партньора си в съперник („Аз печеля, ти губиш“). Това са неправилни цели, защото са базирани на резултата, а не на процеса. Когато целта ви е да се опитате да разберете позицията на партньора си – но истински да го разберете, в дълбочина – то не ви остава друго освен да бъдете променени от процеса. Така се справяте по-лесно с конфликтите, защото познавате по-голяма част от ситуацията.“ – Мишел

От години пиша, че ключа към щастието не е в това да постигнете най-смелите си мечти, нито в чувството на постоянно опиянение, а е в това да откриете битките и предизвикателствата, от устояването на които изпитвате удоволствие.

Изглежда при връзките е в сила същата логика: перфектният партньор не е този, който не създава проблеми, а този, който създава проблеми, с които можете да се справяте и това ви харесва.

Но как да се усъвършенствате в прошката? И какво всъщност означава това? Отново няколко съвета от читателите:

  • Когато спорът приключи, край – приключил е. Някои двойки дори стигат до там, че да направят това златно правило във връзката си. Когато приключите с кавгите, няма значение кой е бил прав и кой – не. Няма значение дали някой е бил груб, а друг – мил. Всичко вече е минало. И двамата сте съгласни да си остане такова, а не да се връщате на него месец в следващите три години.
  • Не гоните резултат. Тук не става въпрос за това някой да „победи“. Без „дължиш ми го, защото съсипа прането миналата седмица“. Нищо от рода на „Винаги съм прав, когато опре до финанси, затова слушай какво ти казвам.“ Без „Подарих ѝ три подаръка, а тя ми направи само една услуга.“ Всичко във връзката се прави безвъзмездно. Точка. Без очаквания и манипулации.
  • Когато партньорът ви се провини, разделяйте намеренията от поведението. Мислете за нещата, които обичате в партньора си и за които му се възхищавате, и приемете, че е дал най-доброто от себе си, но просто е объркал нещо по невнимание. Не защото е лош човек. Не защото тайно ви мрази и иска да се разведе с вас. Не защото там някъде има някой, който постепенно го отдалечава от вас. Не, той е добър човек. Това е причината, поради която го избрахте. Ако изгубите вяра в това, тогава ще започнете да поставяте под въпрос и вярата си в себе си.

И накрая, подбирайте споровете си мъдро. Вие и партньорът ви имате ограничено търпение, затова се уверете, че го пазите за нещата, за които наистина си заслужава.

„Щастливо женен съм вече повече от 40 години. Съветът, който ми идва на ум: подбирайте споровете си. Някои неща са от значение и си струва да се разстроите за тях. Но за повечето не си. Ако спорите за дреболии, ще спорите безкрай. Постоянно изскача нещо дребно и с времето това започва да се отразява. Подобно на китайското водно мъчение: незначително в краткосрочен план, разрушително с течение на времето. Помислете добре: това нещо значимо ли е или напротив? Струва ли си спора?“ – Фред

10. Малките жестове си заслужават усилието.

„Ако от време на време не отделяте време да се виждате за обяд, да излизате на разходка, на вечеря или на кино, то на практика имате просто съквартирант. Изключително важно е да останете свързани по време на възходите и паденията в живота. След време децата ви ще пораснат, неприятният ви шурей вероятно ще се замонаши, а родителите ви ще починат. И познайте кой ще остане тогава? Точно така… г-н/г-жа Вашият човек. Със сигурност не искате след 20 години да се събудите до непознат, само защото животът е разрушил връзките, които изградихте, преди да връхлетят бедствията. Окото на бурята трябва да бъдете вие с партньора си.“ – Браян

От 1500-те отговора, които получих, около половината от тях в един или друг момент препоръчваха един простичък, но полезен съвет: не изоставяйте малките жестове. Заслужават си.

Елементарни неща като да кажеш „обичам те“ преди да си легнеш, държането на ръцете по време на филм, дребните услуги по различни поводи, помощта в домакинската работа. Дори това да си почистиш, когато без да искаш напикаеш седалката на тоалетната чиния (сериозно, някой го беше споменал) – всички тези неща са от значение и с времето оказват влияние.

Точно както Фред, женен повече от 40 години, спомена, че споровете за дребни неща ви изтощават „подобно на китайското водно мъчение“, така и малките жестове и услуги се натрупват. Не ги пренебрегвайте.

Точно те стават изключително важни, когато се появят децата. Големият призив, който чух стотици пъти по отношение на децата, беше: бракът трябва да на първо място.

„В днешно време културата ни боготвори децата. Очаква се родителите да жертват всичко за тях. Но най-добрият начин да отгледате здрави и щастливи деца е като поддържате здрав и щастлив брак. Не добрите деца правят брака добър. Добрият брак прави добри деца. Затова поставете брака си на първо място.“ – Сюзън

Читателите препоръчваха от време на време да излизате на вечеря само двамата, да прекарвате някои почивни дни отделно от децата, и да отделяте време за секс дори когато сте уморени, дори когато сте стресирани и изтощени, а бебето плаче, дори когато малкото ви дете има тренировка по футбол в 5:30 сутринта. Отделете време за секс. Струва си.

О, да, и като стана въпрос за секс...

11. Сексът е от значение…. и то МНОГО.

„И знаете ли как може да разберете кога някой от двама ви започва да се отдалечава? Сексът започва да се изплъзва. Точка. Не ви трябва друг тест.“ – анонимен

Все още си спомням една от първите си връзки, бях в колежа, момичето беше симпатично и червенокосо. Бяхме млади и наивни и луди един по друг. И, тъй като се случи да живеем в едно и също общежитие, се чукахме като зайци. Това беше всичко, което едно 19 годишно момче можеше да иска.

После, след месец-два, се сблъскахме с първите проблеми във връзката си. Започнахме да се караме по-често, започнахме да се дразним един от друг, и изведнъж навикът ни да го правим по няколко пъти на ден, като по чудо изчезна. И не беше така само при нея, но и при мен. Моят младежки мъжки мозък с изненада откри, че е можело да имам възможност да правя секс и въпреки това да не искам.

Сякаш сексът беше свързан с емоциите! За един 19 годишен тъпак това беше пълен шок.

Това беше момента, в който открих истината за връзките: сексът отразява връзката. Ако отношенията са добри, и сексът ще е добър. Ще го искате и ще му се наслаждавате. Ако отношенията са зле – ако има нерешени проблеми и неизразени негативни емоции – тогава сексът ще е първото нещо, което ще отпадне.

Това се повтаряше стотици пъти в имейлите. Природата на секса варираше доста в зависимост от двойката – някои взимаха сексуалните експерименти насериозно, други бяха привърженици на постоянството, трети се отдаваха на фантазии – но общото беше едно и също: и двамата партньори трябва да са сексуално задоволени, колкото се може по-често.

Но сексът не просто поддържа връзките здрави, много от читателите посочваха, че го използват, за да лекуват връзките си. Когато отношенията застудеят, имат проблеми помежду си, стресирани са, или пък имат други проблеми (например покрай децата), стигат дори дотам, че да си направят график за секса. Казват че е важно, и че си заслужава. Няколко човека дори казаха, че когато нещата във връзката са в застой, се разбират да правят секс всеки ден в продължение на седмица. И на следващата седмица, като по чудо, отново се чувстват чудесно.

12. Бъдете практични – създайте си правила.

„Когато опре до почистването на къщата, отглеждането на деца, планирането на ваканциите, миенето на чиниите, приготвянето на вечерята, припечелването на парите и т.н – няма такова нещо като „наполовина“. Колкото по-скоро всеки се примири с това, толкова по-щастливи ще са всички. Има неща, които обичаме да правим и такива, които мразим, има неща в които сме добри и такива, в които не ни бива – важи за всички ни. ОБСЪДЕТЕ тези неща с партньора си когато дойде време да си поделяте всичкия боклук, с който ще трябва да се справяте в продължение на живота.“ – Лиз

Всеки има собствена представа за това как трябва да работи една връзка. И двамата си споделят отговорностите. Успяват да постигнат баланс между времето прекарано заедно и времето за себе си. Всеки въодушевено преследва интересите си, а накрая и двамата споделят ползите. Редуват се в чистенето на тоалетната, френската любов и готвенето на лазаня за роднините дошли на гости по Великден (естествено не по едно и също време всичко).

Но после се оказва, че връзката на практика работи по друг начин.

Разхвърляна. Стресираща. Изпълнена с недоразбиране до степен, че всеки от двама ви си мисли, че говори на стената.

Истината е, че връзките са разхвърляни и несъвършени. Това е така по една елементарна причина – съставени са от разхвърляни и несъвършени хора. Хора, които искат различни неща, по различно време и по различен начин – о да, забравили са да ви го споменат. Или може би не сте слушали, когато са го направили?

Често даван съвет по отношение на това беше: „бъдете практични“. Ако съпругата работи като адвокат и прекарва повече от 50 часа на седмица в офиса, а съпругът е художник и през повечето дни може да работи от вкъщи, то по-логично е той да поеме повечето от ежедневните грижи за децата. Ако стандартът за чистота на жената е като в този от списание „къща и градина“, а съпругът цели шест месеца не забелязва, че осветителното тяло на тавана виси, то по-логично е съпругата да върши повечето от работата по почистването.

Класическо икономическо правило: всички са по-добре, когато съществува разделение на труда. Изяснете си в какво е добър всеки един, какво съответно мрази/обича да прави, и си разпределете задълженията съгласно това. Жена ми обича да чисти (говоря сериозно), но мрази миризливи неща. Следователно, познайте кой мие чиниите и изхвърля боклука? Аз. Просто защото не ми пука, мога да ям от една и съща чиния седем пъти подред. Не мога да подуша умрял плъх дори да е под възглавницата ми. Мога цял ден да изхвърлям боклук. Дай, мила, нека аз да свърша тази работа.

Много двойки освен това препоръчват изработване на правила, свързани с връзката. Звучи малко неестествено, но в крайна сметка е практично. В каква степен да имате общи парични средства? Какъв заем може да си позволите да вземете и колко ще изплащате? Колко може да харчи всеки без да се допитва до другия? Кои покупки трябва да правите заедно, и имате ли си достатъчно доверие, че да пазарувате и поотделно? Как избирате къде да отидете на почивка?

Обсъждайте тези неща. Да, определено не е нито е яко, нито пък секси, но трябва да се направи. Споделяте съвместен живот, затова трябва да планирате, и да отговаряте за нуждите и ресурсите на всеки.

Една жена дори спомена, че със съпруга си имат „годишни отчети“. Веднага ми каза да не се смея, защото говори сериозно. Имат годишни отчети и обсъждат всичко, което се случва в домакинството, какво им харесва и какво не, и какво може да се направи догодина по въпроса. Такива неща може и да звучат сухарско, но на практика държат двойките в течение на това, което става с всеки един. И тъй като никога не губят поглед от нуждите на другия е много по-вероятно да израстват като двойка, вместо да се разпадат.

13. Научете се да улавяте вълните

„Женен съм от 44 години (имам четири деца и шестима внуци). Мисля, че най-важното нещо, което научих през тези години е, че любовта, която изпитвате един към друг, постоянно се променя. Понякога изпитвате дълбока любов и удовлетворение, друг път ви се иска да нямате нищо общо със съпругата си; понякога се смеете заедно, понякога си крещите. Като влакче на ужасите е, постоянно ту нагоре, ту надолу. Но когато прекарате достатъчно време заедно, спусканията вече не са толкова резки, а изкачванията стават приятни и изпълнени със задоволство.  Затова, дори да чувствате, че повече не бихте могли да обичате партньора си, знайте, че това може да се промени, ако дадете шанс. Мисля че хората се отказват прекалено рано. Трябва да бъдете такъв човек, какъвто очаквате да бъде половинката ви. Ако приложите това, ще видите и разликата.“ – Крис

Едно от стотиците сходства, които видях през последните няколко седмици, ме порази. Една медицинска сестра споменаваше в писмото си, че работи предимно с възрастни пациенти. Един ден си говорила за брака с един почти 90 годишен мъж, и го попитала защо неговият е изтраял толкова дълго. Мъжът казал нещо от рода на „Връзките са като вълните, трябва да се научиш да сърфираш“. Когато го помолила да разясни какво точно има предвид, кой казал, че както в океана постоянно има вълни, така и в една връзка постоянно има вълни от емоции, постоянни възходи и падения – някои вълни траят с часове, други с месеци, трети дори с години. Ключът е в това да се разбере, че малко от тези вълни имат общо с качеството на връзката – хората загубват работата си, членове на семейството умират, двойки сменят местожителството си и кариерата си, спечелват или пък губят куп пари. Това, което трябва да направи един отдаден партньор, е просто да сърфира по вълните с човека когото обича, без значение накъде ги води течението. В крайна сметка никоя от тези вълни не продължава вечно. Единственото, което остава, сте вие двамата.

„Преди две години започнах да се възмущавам от жена си с повод и без повод. Карахме си я заедно, справяйки се отлично със съвместния живот и отглеждането на децата, но не поддържахме истински отношения. Чувството стана непоносимо до степен, че започнах да обмислям развод. Въпреки това, всякога когато премислях проблема, не намирах нищо, за което да се хвана. Тя беше прекрасен човек, майка и приятел. Стиснах зъби с надеждата, че това безпокойство ще отмине така внезапно, както се е появило. За щастие, така и стана, и сега я обичам повече от всякога. Последният ми съвет е да дадете шанс на партньора си. Достатъчна причина е, че сте били щастливи през времето, прекарано заедно до момента. Проявете търпение и обърнете внимание на тези неща в партньора си, които все още са там и са били причината да се влюбите в началото.“ – Кевин

Бих искал да използвам момента, да благодаря на всички читатели, които отделиха от времето си, да напишат нещо по темата и да ми го изпратят. Както винаги, цялата тази мъдрост и опит ми подействаха много смиряващо. Имаше изключително много прекрасни отговори, изпълнени с любезни и сърдечни съвети. Беше трудно да подбера тези, които включих тук, а в много от случаите можеше да цитирам дузина, които казваха почти едно и също нещо.

Начинания като това винаги ме изумяват, защото, когато поискате съвет от стотици хора, очаквате стотици различни отговори. Но огромното мнозинство от отговорите бяха едни и същи. Това само показва колко много си приличаме. И, че – без значение колко тежко става положението, никога не сме толкова сами, колкото си мислим. Ще приключа с кратко обобщение. Още веднъж се оказва, че един читател вече е направил това доста по-добре отколкото мога аз. Затова ще завърша с думите на Марго:

„Може да се захванете с каквото си поискате, стига с това да не съсипвате себе си или половинката си. Било то емоционално, физически, финансово или духовно. Нека няма забранени теми. Никога не се подигравайте един на друг, нито пък се срамувайте от нещата, които правите и които ви карат да се чувствате щастливи. Напишете защо се обичате и го четете на годишнините си (или по-често). Пишете си любовни писма. Поставяйте другия на първо място. Когато се появят децата, с охота ще ги направите център на живота си… не забравяйте любовта, която ги е довела на бял свят. Трябва да поддържате тази любов жива и силна, за да може да дадете и на тях. Половинката е на първо място. Всеки от вас ще продължи да израства. Вземете другия със себе си. Първи приветствайте това израстване. Не очаквайте от другия да крепи връзката. Това е обща отговорност, затова я приемете като такава и работете по въпроса заедно. Бъдете ентусиазирани, когато опре до почистването на къщата, приготвянето на храна и поддръжката на дома. Това са ежедневни неща, така че направете ги забавни и ги правете заедно. Пред никого не се оплаквайте от партньора си. Обичайте го заради това, което е. Правете любов дори когато не сте в настроение за това. Имайте си доверие един на друг. Винаги си давайте втори шанс. Бъдете открити. Не крийте нищо. Гордейте се един с друг. Имайте и самостоятелен живот, но го споделяйте в разговорите си. Угаждайте си един другиму и се уважавайте. Идете на брачна консултация сега, преди да имате нужда от нея по-късно, така и двамата ще покажете, че сте готови да работите за връзката. Когато изразявате несъгласие, го правете по начин, който не засяга чувствата на другия. Бъдете отворени към промяната и различието. Принтирайте това и го препрочитайте ежедневно.“

Автор: Марк Менсън. Превод: Денислав Хаджиев

Коментари