Хей, познайте какво? Преди две седмици се ожених. И аз, подобно на всеки друг, поисках от по-възрастните и по-мъдри хора от обкръжението си няколко бързи съвета на базата на техния брачен опит, за да се успокоя, че с жена ми няма да съсипем брака си. Предполагам, че повечето младоженци имат такива терзания, особено след прекалено скъпите коктейли от сватбеното тържество.

Естествено, няколко мъдри съвета не ми бяха достатъчни. Реших да докарам нещата по-далеч.

С течение на обстоятелствата, посредством сайта си, имам достъп до стотици хиляди умни и невероятни хора. Защо тогава да не се обърна към тях? Защо да не поискам съвет от тези хора относно брака и връзките? Защо да не обобщя опита и мъдростта им в нещо просто и непосредствено приложимо към всяка връзка, без значение чия? Защо, допитвайки се до морето умни и опитни влюбени двойки, да не извлека „Абсолютното брачно ръководство, което да сложи край на всички брачни ръководства“™? Ами, това и направих.

Седмица преди сватбата отправих следния призив: „До всички хора, които имат щастлив брак от 10+ години: Какъв съвет бихте дали на всички останали?  Какво сработва при вас и партньора ви? А ако сте разведени – какво не сработи преди?“

Реакцията беше поразителна по обем. Отговориха почти 1500 човека, като много от писанията се измерваха в страници, не в параграфи. Отне ми почти две седмици да прегледам всичко, но успях. Това, което открих, ме смая…

Отговорите бяха изключително повтарящи се.

Не искам да обидя никого. Всъщност, точно обратното. Това бяха умни и любезни хора от всички сфери на живота, от целия свят, всеки със своите си истории, трагедии, грешки и успехи…

Въпреки това всички те казваха общо взето едни и същи неща. С други думи – явно изводите им са важни и още повече – дават резултат.

Ето кои са тези неща:

1. Бъдете заедно поради правилните причини

„Никога не бъдете с някой, просто защото се чувствате притиснати поради някаква причина. Първият път се ожених, защото бях католик – това се очакваше да направя. Грешка. Вторият път се ожених, защото бях нещастен и самотен. Мислех, че една любяща съпруга ще реши проблемите ми. Отново грешка. Нужни ми бяха три опита, докато проумея това, което трябваше да е очевидно още от самото начало: единствената причина, поради която изобщо трябва да бъдете със своя партньор е, че обичате да сте около него. Наистина, толкова е просто.“ – Грег

Преди да се съсредоточим върху нещата, които трябва да правите в една връзка, нека започнем най-напред с онези, които не трябва.

Когато се допитах до читателите си за съвет, направих уточнение, което се оказа изключително полезно. Поисках от хората, които са женени за втори, трети (или пък четвърти) път, да посочат къде са сгрешили преди. Какво объркаха.

Най-честият отговор беше: „бях с този човек поради грешните причини“. Ето някои от посочените неправилни причини:

  • Натиск от страна на приятели и семейство.
  • Чувствали се като „загубеняци“, защото били сами, и затова се обвързали с първия попаднал им човек.
  • Били заедно заради имиджа – защото връзката изглеждала добре на теория (или на снимки), а не защото реално се възхищавали един на друг.
  • Били млади, наивни и безнадеждно влюбени. Смятали, че тази им любов ще реши всички проблеми.

Както ще видим по-нататък в статията, всичко което прави една връзка „работеща“ (т.е. да носи щастие и да е по силите и на двете страни в нея), изисква искрено и дълбоко взаимно възхищение. Без подобно взаимно уважение всичко останало (например полезни практики) ще се обезсмисли.

Другата погрешна причина, поради която може да започнете връзка е, (както Грег каза), за да решите проблемите си. Това желание – нечия любов да се използва за облекчаване на собствените емоционални терзания – неминуемо води до взаимозависимост. Едно нездравословно и вредно взаимодействие между двама души, при което те негласно се съгласяват всеки да използва любовта на другия, за да прикрива собствената си самоомраза. Ще се спрем подробно на взаимозависимостта по-нататък в статията, но засега е добре да се посочи, че любовта сама по себе си е неутрална. Тя е нещо, което може да бъде едновременно и здравословно или нездравословно, и полезно или вредно (в зависимост от това защо и как обичате и сте обичани от някого). Сама по себе си любовта никога не е достатъчна, че да поддържа една връзка.

2. Имайте реалистични очаквания към връзките и романтиката

„Със сигурност няма да бъдете напълно луди един по друг всеки божи ден до края на живота си, а всички тези глупости с „и заживели щастливо…“ само подготвят почвата за провал. Хората започват връзка с подобни нереалистични очаквания. После изведнъж осъзнават, че вече не изпитват тръпка и си мислят, че връзката е съсипана, всичко е свършено, и трябва да намерят начин да я приключат. Не!

Ще има дни или седмици (може би дори по-дълго), когато въобще няма да сте въодушевени един от друг, нито пък влюбени. Някоя сутрин вероятно ще се събудите и ще си кажете: „Ох, още си тук…“ Това е нормално! Още по-важното в случая е, че търпението напълно си заслужава. Този период ще отмине. След ден или седмица, или може би по-дълго, ще погледнете този човек и ще ви залее огромна вълна от любов. Ще го обичате толкова много, че ще имате чувството, че сърцето ви няма да издържи и ще се пръсне. Така е, защото живата любов е любов, която постоянно се развива. Разширява се и се свива, изтънява и се задълбочава. Няма да продължава така, както сте свикнали да бъде, нито както се е развило в последствие – а и не трябва. Мисля, че ако повече двойки разберат това, ще се паникьосват по-малко и няма да бързат толкова да късат или да се развеждат.“ – Паула.

Любовта е забавно нещо. В древността хората наистина са я смятали за болест. Родителите предупреждавали децата си за нея и набързо уреждали бракове, преди малчуганите да пораснат достатъчно и да направят нещо глупаво, подтикнати от емоции.

Да, докато любовта ни кара да чувстваме еуфория, сякаш току-що сме изшмъркали кило кокаин. В същото време ни прави и изключително неразумни. Всички се сещаме за момчето (или момичето), което напусна училище, продаде колата си и с парите избяга в Таити с любимата си, за да се ожени. А след няколко години същото това момче (или момиче) се върна разочаровано и разорено, чувствайки се като пълен идиот.

Това е необуздана любов. Начинът на природата да ни подмами да правим луди и неразумни неща, за да създадем потомство с друг човек – вероятно защото ако спрем и помислим за последиците от отглеждането на деца, и от това да бъдем с един и същ човек завинаги, никой от нас никога не би го направил. Както Робин Уилямс обичаше да се шегува: „Бог е дал на мъжа мозък и пенис, но кръвта му е достатъчна само едно от двете да работи в даден момент.“

Романтичната любов е капан, заложен така, че да накара двама души да пренебрегват недостатъците си толкова дълго, колкото да свършат някаква работа по правенето на деца. Обикновено трае най-много няколко години. Това главозамайващо опиянение, което получавате, докато гледате очите на любимия си човек, сякаш са звездите, изграждащи небесата – да, то обикновено отминава. Така става при всички. Затова веднъж отминало, трябва да сте убедени, че в крайна сметка сте се обвързали с човек, когото искрено уважавате и изпитвате удоволствие от компанията му. В противен случай нещата ще загрубеят.