При сексуалните фетиши това „фиксиране“ може да се случи и по отношение на предмети. Едно проучване изследва две групи от сексуално неопитни лабораторни плъхове, като една от групите трябва да облече жилетка от велкро при първия си сексуален опит, а другата – не. Когато достигат сексуална зрелост, плъховете от контролната група са готови да правят секс без значение дали носят жилетка или не, докато техните себеподобни от експерименталната група не могат да се възбудят, без да носят жилетка. Същият експеримент е проведен с други предмети и има подобни резултати. Това може да обясни защо човек, който има фетиш към кожени дрехи, не може да бъде сексуално задоволен без тях.

Друго изследване разглежда две групи мъжки плъхове – едните са отгледани като бебета върху постелка с лимонов аромат, а другите не. При първия си сексуален акт те трябва да избират между две сексуално рецептивни женски – едната с „лимонов парфюм“, а другата – не. За контролната група мъжки няма разлика. Но отгледаните в лимонова среда показват ясно предпочитание към женските с лимонов аромат. Подобна реакция се анулира от химичното вещество налоксон, което блокира достъпа на ендорфини до опиоидните рецептори в мозъка, блокирайки по този начин удоволствието, свързано с жилетката от велкро или лимоновата миризма.

В миналото необичайните сексуални желания и фантазии при хората са били причислявани към психичните заболявания. Но макар и подобни желания и фантазии да са уникални за всеки от нас, съвременната наука показва, че самото им наличие е нормална част от нашата човешка същност. И доколкото не нараняват някой друг или самите вас, те могат да съществуват като част от здравословния сексуален живот.