Ако и родителите ви имат тази характеристика, не ги убеждавайте да променят отношението си към парите - няма да го направят. Просто когато им донесете нов халат или нови обувки, предварително отрежете всички етикети и изхвърлете всички касови бележки. Кажете:

- Мамо, купих го за себе си, пробвах го - не ми отива. Може би ще го облечеш, защото е срамота да се изхвърли.

А мама със сигурност ще го облече дори и да не е имала намерение преди това: тя не може да позволи да бъде изхвърлено.

Ако родителите отказват да се лекуват в частни клиники или да дават много пари по специалисти, кажете им:

- Татко, това е една позната. Тази лекарка е дъщеря на моя приятелка, няма да ти вземе пари.

Да, възрастните родители могат да бъдат излъгани - за тяхно собствено добро.

Развеселете родителите си.

Понякога казват: старите хора са като децата. Уви, това не е вярно. Всеки нов ден за едно дете е подем. Всеки нов ден на възрастния човек е спад. Бебетата се смеят по триста пъти на ден. Колко често виждате родителите си да се смеят?

Ако е възможно, опитайте се да научите родителите си да използват социалните мрежи или онлайн услугите, където могат да гледат любимите си предавания. Бързо ще забележите промяната и блясъка им в очите -  възрастните хора имат нужда от общуване и те могат да го получат в социалните мрежи.

Ако нямате търпение за това, наемете някой, който да ги обучи. Има и такива хора вече.

Ако родителите ви страдат от деменция, не се опитвайте да се противопоставяте на това.

Не осъзнавах, че наранявам майка си, когато отговарях на въпроса ѝ:

- Мамо, нали преди малко си говорихме за това?

Очите ѝ се изпълваха с уплаха и тревожност. Чувстваше, че не отговаря на очакванията ми и знаеше, че не може, вече изобщо не може, да ги оправдае. Това я измъчваше ужасно - и аз се измъчвах, без да знам как да ѝ помогна.

Лекарят на майка ми ми казва каква е правилната тактика:

- Не измъчвайте оперативната й памет - няма да поправите нищо. Обърнете се към дългосрочната - тя функционира много по-добре.

Започнах да разпитвам майка ми за детството ѝ - нейното детство, моето детство. Започнахме да си говорим с нея на абстрактни теми - какво е любовта, какво е семейството... В такива моменти бяхме щастливи: и тя, и аз. И това е най-важното за нас - възрастните деца на възрастните родители: общуването ни да ни носи щастие.

Автор: Нина Зверева / cluber.com.ua