Имах период от живота си, когато бях голям фен на творчеството на американския писател Чарлс Буковски. Прочетох от него всичко, което успях да намеря на моя език.
И един негов разказ ме изплаши до дъното на душата ми. Уплаших се от неговата истинност и безнадеждност. Този разказ беше "Долар и двадесет цента".
Сюжетът му беше, че в ясен есенен ден на една пейка седи самотен шейсетгодишен човек, в чийто джоб има единствено и само долар и двадесет цента.
Той седял и мислел за живота си, защо изобщо живее, а в същото време недалеч от него се забавлявали две млади момчета и момичета.
След известно време момчетата се приближили до него и започнали да го обиждат („напразно си живял живота, старче“), а също така му показвали онези „предимства“ на младостта (те бяха с момичета), от които той отдавна се е лишил.
И чрез тези жестоки тийнейджъри, които изсипали сол върху раната на този беден възрастен мъж, Буковски показва почти всички основни страхове, които всеки човек представя в старостта си поне веднъж: да остане сам, да остане беден, безпомощен, болен, безполезен. И такъв залез на живота е наистина плашещ.
От друга страна, мисля, че въпросът не е само в самата старост, а в това как човек се отнася към смъртта. Дори старостта да е прекрасна, ако човек се страхува от смъртта, то той ще бъде завладян от горчивина и тъга.
Има обаче и по-страшни неща, защото всичко казано по-горе се отнася само до материални неща, а какво да кажем за самия човек? За душата и ума му?
Превод: Таня Темелкова / My-spirala.net
