Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен... И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен -
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов -
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!
Георги Северов
