На 13 август тази година конкурсът „Страшен разказ в две изречения“, който се провежда всеки месец във Facebook, прави една година!
По този повод решихме да ви представим всички победители, излъчени до момента в различните издания.
Насладете се на техните творби и току-виж сте се вдъхновили да напишете свой собствен страшен разказ в две изречения, подходящ за августовското предизвикателство, озаглавено „Арена на злото“.
Приятно четене!
***
Steve Doroban:
Опитах да се самоубия. Смъртта дойде, нахака ми два бесни шамара и за наказание, че съм ѝ развалил почивката - ме остави жив.
***Вера Недялкова:
При раждането на близнаците се плиснаха кървави води. При седалищното раждане последна излезе главата на първия близнак, а от втория бе останала част от краче, стърчаща от устата на брат му.
***Viktoria Dimova:
Едва сдържах нетърпението си, най-накрая щях да имам истинско парти за рождения си ден, отне ми години подготовка и от престараване гостната напомняше супермаркет, но това беше дребно неудобство на фона на радостта, която изпитвах. Хвърлих последен поглед към масата, за да се уверя, че всичко е на мястото си, порцелановият сервиз за специални поводи най-после щеше да бъде използван, салфетките с надпис ''честит рожден ден'', сребърните прибори, свещичките за тортата, балоните, усмихнах се доволен от резултата и започнах да вадя гостите от фризерите един по един.
***Desislava Buzova:
В петък вечер, пристигнала със закъснение в болницата, затворих телефона хем облекчена, хем леко разтревожена за дъщеря си, която напоследък прекаляваше с научнофантастичните филми и в продължение на почти час се опитваше да ме убеди, че някой бърника в тялото й. Нахлузих набързо униформата и почти бегом се запътих към спешно секцио, но още на вратата на операционната подът под краката ми омекна – на масата … лежеше … дъщ…
***Радослав Демиров:
Скъпо дневниче,
Гостите много харесаха вечерята, като няколко от тях не пропуснаха да отбележат, че жена ми е щастливка да има до себе си такъв мил и грижовен мъж и най-вече невероятен готвач, както и че тя щеше да съжалява, че е пропуснала една невероятна вечер. Не подозираха, че тя беше оставила по нещо от себе си във всеки елемент от менюто.
***Steve Doroban:
Войната свърши. Сега, когато човешката цивилизация престана да съществува, те можеха спокойно да изпълзят отново на повърхността.
***Радина Ангелова:
- Обичах те повече от себе си, нуждаех се от теб повече от въздуха, исках те повече от храната, бленувах те нощем, а ти чак сега ми казваш, че си ме обичала като брат?
Тя ме гледаше с насълзени очи, докато се надвесвах над нея, облизах устни, едно ухапване и щяхме да сме заедно завинаги, коремът ме сви от глад, стиснах я в прегръдките си, гръдния ѝ кош изхрущя, сърцето ѝ се смачка, а ребрата изскочиха като куки извън топлата ѝ плът, примляснах и отхапах от гръдта ѝ, вярно че любовта на мъжа минавала през стомаха. ***
Vihra Baeva:
Купи я някак изненадващо и за самата себе си от един малък, сбутан антиквариат на "Парчевич" - елегантна черна кутия с красиво резбован капак, върху който се преплитаха ухилени гаргойли и странни символи. Сложи я на нощното си шкафче да й се порадва и вече се унасяше в сън, когато й се стори, че оттам долита тихо шумолене, драскане и съскане, а после някой едва доловимо прошепна: "Ви-и-и-хра-а-а-а..."
***Богдана Калъчева:
Металическият звук на алармата прозвуча зловещо в тясното помещение на криокамерата. Това беше третият, по протокол последен, опит за събуждане на пътник № 361 – следваше изваждането му от базата данни и официалното му обявяване за мъртъв.
***
Станислав Колев:
Земята беше пренаселена и учените усилено търсеха достъп до теоретичните паралелни светове, където да се разселим и да ползваме ресурсите им. В стерилна лаборатория, хора в бели мантии проверяваха данните от последния сблъсък на елементарни частици, когато откъм дългата километри тръба ускорител, се чу зловещо дращене и пронизителен вой – нещо се беше промъкнало до нашия свят, а сега искаше да излезе.
***Desislava Buzova:
В крайна сметка медицината надви всички болести и зарази и на оцелелите ни съобщиха, че можем да се движим свободно, да работим спокойно, дори да се храним на групи, ала всеки път щом протегнехме ръце, копнеещи за близост, пръстите ни потъваха в нещо прозрачно, гъсто и лепкаво, а невидимите стени се доближаваха с още един милиметър. Усещах ги с дробовете си.
***Десислава Бузова:
Под вещите очи на свидетели абразивът свистеше неистово по гладката повърхност, дереше, заглаждаше и заостряше стоманата с всеки милиметър и сякаш неохотно я обхождаше отново и отново, стиснат силно между загрубели, треперещи пръсти, а когато накрая спря, баща ми вдигна поглед, сведе го и тихо ме попита:
- С коя ръка открадна хляба?
***Светлин Трендафилов:
Джипът спря в най-непроходимата местност, а аз ги държах на мушка, презаредих и им дадох преднина. Останалите наивно се оглеждаха за дивеч, без да осъзнават, че дивечът… са те.
