Януарското издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“ за 2026 г., чиято тема бе „Ворион“, приключи. В него се включиха 29 души с общо 59 истории на ужасите – те дадоха своите предложения какво да бъде значението на тази дума.
„Така разбрахме, че ворионите са в нас и навсякъде около нас; пушим ги, пием ги и ги гълтаме като хапчета без рецепта. Ворион беше планина, ВОРИОН беше абревиатура, Ворион беше човек, а после не беше, но най-вече, ворионите въплътиха в себе си всичко, от което се страхуваме, сменяйки маска след маска, редувайки козина с люспи и нокти с пипала“, пишат от организаторите.
Победителят
„Имаше много силни идеи, но решихме да наградим не автора, а Вориона, който сам реши да ни разкаже кой е, откъде идва и накъде отива“, допълват те.
demian satanailof
Родих се в ядрото на черна дупка, като първо бях малка частица, по-малка от фотон, по-безплътна от неутрино и по-бърза от тахион, като само за малко се спрях на хоризонта на събитията на моята „майка“, за да я погледна за последен път и се откъснах от нея, за да полетя из Вселената. Летях и събирах себе си от тъмна материя, оформяйки черно торнадо от усукани нишки, безкрайно гладно за още и още материя, материя от облаци водород, междузвезден прах, метеорити, комети, планети, звезди, галактики, клъстери и други вселени, които да поглъщам, защото бях безкрайно гладен ВОРИОН!
Отличените
Останалите разкази, които са били истинско удоволствие за четене и които организаторите също биха искали да отличат, са:
Деница Табакова-Желязкова
Ворионите бавно изплуват от тъмното езеро – първоначално аморфни буци кал, постепенно оформящи хуманоидни форми и накрая придобиват вида на приятелите ми, които преди минути разкъсаха и изядоха. Коленича и загребвам в шепите си все още неугасналите въглени от лагерния огън и след това заравям лице в тях – няма да им позволя да откраднат облика ми!
***
Ния Казлачева
Докато стреляхме по чуждата, безкрайно далечна от родната Земя планета, превръщайки повърхността ѝ в огнен ад, компютрите на космическите ни изтребители се включиха – междувидовите преводачи бяха прихванали ужасените предсмъртни викове на извънземните: „Пророчеството се сбъдна, ворионите дойдоха за нас!“
***
Симеон Бояджиев
Протяжният вой на жреците заглъхна, остана да звучи само глухият тътен на тимпаните, отброяващи затихващия ритъм на сърцето ми. С последния си дъх направих крачка напред във вориона – тъмната, лепкава материя на пространство-времето между миналото и бъдещето, за да се завърна най-сетне в настоящето...
***
Veneta Kisheva
Смолисточерното перо, изпъстрено с кървави капчици, се носеше по вятъра над пустеещите земи, докато леко се спусна в протегнатите длани на малката Кая.
– Виж Ноа – благоговейно го протегна тя към братчето си – това е перо от ворион, дойде нашият ред и те идват, за да изкълват очите и сърцата ни, за да са все така великолепни и прекрасни, а ние ще умрем щастливи от саможертвата си като всички други преди нас!
***
Ангел Богатинов
Лекарят му бе обяснил, че след трансплантацията ще прогледне отново, но ще се прояви ефектът на Ворион и дори след като започне да различава обектите и формите, ще вижда размазано хората. Това, което го уплаши, бе осъзнаването, че много от размазаните силуети, които вижда, нямат миризма, не издават звук и нямат лица.
***
Ангел Богатинов
Когато ворионът се появи първия път, той отнесе със себе си гласа ѝ. Тя не го видя никога повече, но децата ѝ изчезваха едно по едно, примамени от нежния ѝ глас в мрачната му прегръдка.
***
Ангел Богатинов
В поста пишеше да присвие очи, за да види изображението на снимката. Без да мисли, той притвори очи, само за да зърне зейналата паст на вориона, изскочил през екрана му.
Темата за февруари: Кофа въздух
Ето какво пишат от „Страшен разказ в две изречения“ за нея:
„Темата е вдъхновена от студа, но да напишем просто „тема – Студ“ щеше да е безинтересно. Затова темата е „Кофа въздух“.
Защо? При какви условия според вас, въздухът може да бъде събиран в кофи?
Тогава, когато е толкова студено, че и газовете в атмосферата замръзват и падат като сняг...
Точно за такива обстоятелства разказва гениалният Фриц Лейбър в разказа си „Кофа въздух“, а вие трябва да го прочетете. Не, сериозно! Не можем да бъдем приятели в противен случай. Напишете в търсачката „Кофа въздух Армагедони“ и му дайте шанс.
Гарантираме, че неприятният февруарски студ навън ще ви се стори направо утешителен в сравнение с пустия, безмилостен, всепроникващ, космически студ в разказа на Фриц Лейбър.“
Както винаги, най-добрата (най-злата) история ще получи за награда книга от най-новите издания на Издателска къща БАРД!
Най-интересните разкази ще бъдат публикувани и при нас в „Обекти“.
Те трябва да отговарят на следните критерии:
- дължината да е две изречения или по-малко;
- замисълът да е изцяло ваш, а не генериран от изкуствен интелект или изкопиран от мрежата;
- жанрът да е ужас, или с други думи, творбата да предизвиква страх, да вдига адреналина!
Изпращайте идеите си по темата като коментар тук, на имейл stra666en.razkaz@gmail.com или като коментар под актуалната тема в сайта www.stra666enrazkaz.com.
