Четирите фази на четвъртвековната криза

1. Капан. Усещаме, че сме „затворени” в работата или връзката си, или и в двете. „Това е илюзията, че сме попаднали в капан – обяснява д-р Оливър Робинсън. – В действителност може да промените всичко, но сте заклещени в усещането за безизходност.”

2. Промяна. Втората фаза се характеризира с осъзнаването, че промяната е в нашите ръце. „Тази умствена и психическа отделеност от нещата, с които сме се чувствали свързани, води до различни емоционални изживявания. В повечето случаи започваме да изследваме новите възможности и да ги свързваме със собствените си интереси, предпочитания и себеусещане. До този момент може да сте се движили по инерция по път, който не сте избрали сами. За повечето проучени хора това обаче е катализатор за позитивна промяна.”

3. Изграждане. В третата фаза започваме да полагаме основите на новия си живот. Сами избираме пътя си – в кариерата, в личните отношения и вкусовете. Намалява усещането за външен натиск какво да правим, какво да харесваме, с кого да се виждаме. Животът е в собствените ни ръце.

4. Стабилизиране. В крайна сметка всеки, преминал през кризата на четвъртвековната възраст, започва да се радва на новите структури в живота си, на нещата, които е изградил и избрал самостоятелно – интереси, цели и ценности.

Автор: Елена Панова